Единствено неправителствените организации наблегнаха на противоконституционността на промените и на защитата на личните данни. Върховната касационна прокуратура е категорична, че МВР няма да злоупотребява с достъпа до лични данни. Промените, които се дискутираха на второ четене в Комисията по сигурност и вътрешен ред в Народното събрание, съществено с различават от внесените от Министерския съвет предложения по отношение работата на мобилните оператори, обобщи Николай Кичев от Mobiltel.

На 14 януари Комисията по сигурност и вътрешен ред в Народното събрание инициира второ обществено обсъждане на промените в приетия на първо четене в парламента законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Той беше внесен от Министерския съвет. За участие бяха поканени представители на мобилните оператори, неправителствени организации, МВР и Върховната касационна прокуратура.

Първата (на 12 януари), на която трите мобилни оператора Globul, Mobiltel и Vivacom отхвърлиха категорично като технически и физически неизпълнимо предлагания от парламентарната група на ГЕРБ текст до 2 часа след поискване от страна на оправомощените органи да им предоставят разпечатки на телефонните разговори. Подобни срокове не съществуват в Европа, аргументираха се телекомите. От Сдружението на независимите Интернет доставчици (СНИД) също определиха сроковете, предложени в ЗЕС, като невъзможни.

Срещу промените в ЗЕС първа се обяви Българската уеб асоциация още в края на 2009 г., а СНИД изтъкна, че телеком браншът ще трябва да инвестира 30 млн. лв. само за оборудване, което да осигури анализа на исканата от МВР информация, като отделно неизбежни ще са разходите за интерфейс и съхранение на данните.

Новото в позицията на мобилните оператори е искането им за стандартизирани формуляри и приоритизация на заявките от страна на МВР, които да се подават електронно. Според Кичев, досега 28 районни съдии са имали право да разрешават такива справки, а с промените стават 130. През 2009 г. над 10 000 справки са получени в Mtel, почти толкова са обработени – средно по 30 на ден. Vivacom е обработила 11 900 искания миналата година.

Да се намали броят на органите, които имат достъп до информация, и да има единна контактна точка за достъп с МВР, апелираха мобилните оператори и Интернет доставчиците.

Санкциите за мобилните оператори и Интернет доставчиците останаха ябълката на раздора. Глоби от по 200 – 300 хиляди лева са непосилни за всеки бизнес и ще убият малките фирми, около тази позиция се обединиха представителите на бизнеса на дискусията на 14 януари.

Александър Кашъмов, адвокат към програма “Достъп до информация” изтъкна като основен проблем фактът, че с предложените промени в ЗЕС се разширява кръгът на престъпленията и той отива отвъд чл. 34 от Конституцията. “Това, което чухме от представителя на Върховната касационна прокуратура, че няма значение, че до момента такива документи не са се ползвали, защото животът може да ги извади на дневен ред утре, за мен даде отговор, че в момента няма обосновка за разширяване обхвата на тези престъпления. Друг ключов въпрос е срочното и бързо унищожаване на данните, след като веднъж вече компетентните институции са получили достъп. Ако в определения от съда период информацията не бъде използвана за съставяне на доказателства по дело, в кратък срок след това тя трябва да бъде унищожена. В противен случай се нарушава Европейската конвенция за правата на човека. Важно е и да има адекватно право на достъп на гражданите до информация, че са били обект на такова следене впоследствие, и да има разумни, умерени глоби, в случай на непредоставяне на данни за мобилните оператори и Интернет доставчиците”, поясни Кашъмов.

“Ако МВР беше разделило на две изискванията си спрямо достъпа до информация от Интернет операторите и операторите мобилни и фиксирани мрежи, от страна на Интернет потребителите вероятно нямаше да има никакви протести, а мобилните оператори щяха да се разберат как да се използват съществуващите интерфейси. Не е тайна, че от десетина години насам има такива”, изтъкна Вени Марковски, председател на УС на “Интернет общество”. Марковски изтъкна, че санкциите, предвидени за служители на МВР, които злоупотребяват с достъп до лични данни, са занижени.

Емил Владимиров от Върховната касационна прокуратура обаче бе категоричен, че МВР няма да иска достъп до информация по всяко дело от оператори и И’нет доставчици. “Налице са сериозни гаранции за контрол. Не мога да приема изказвания как цялата полиция ще хукне да злоупотребява. …  все пак, ние сме от добрите”, заяви той.

Със съкращения от Computerworld.bg.