Какъв катаклизъм може да премахне всичко живо на Земята | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Какъв катаклизъм може да премахне всичко живо на Земята 5
Shutterstock

Какъв катаклизъм може да премахне всичко живо на Земята

С какви мащаби би трябвало да е една космическа катастрофа, за да унищожи със сигурност абсолютно всички живо на нашата планета?

16 325
Над този въпрос са работили група американски астрофизици. Тяхната статия е публикувана в списание "Сайънтифик рипортс" (Scientific Reports) и цитирана от Би Би Си.

Отдавна е установено, че нашата планета Земя е преживяла не по-малко от пет периода, в които - по различни причини, за които биолозите спорят и днес - масово са измирали растителни и животински видове.

Гибелта на динозаврите

Последният (и най-известен) такъв случай е отпреди 65 милиона години. Той е предизвикан, според съвременните представи, от падане на астероид в района на Мексиканския залив.

Тогава са загинали около 75% от всички съществуващи на Земята видове, включително всички динозаври. Погубили са ги гигантски цунами и глобална зима, предизвикана от изхвърлените в атмосферата дим и пепел.

Сега учените са стигнали до извода, че за пълна стерилизация на планетата би потрябвала далеч по-мащабна катастрофа, съчетана с пълно изпаряване на океаните.

"Те зададоха грандиозен въпрос - доколко изобщо е устойчив органичният живот. И го преведоха на езика на уравненията, и направиха съответните изчисления: колко енергия ще потрябва, за да заври целият световен океан."

Това разяснение е на астрофизика от Принстънския университет Джошуа Уин, специалист по екзопланетите. Самият той не е участвал в изследването.

Да изпариш Световния океан

Преди всичко авторите са пресметнали количеството енергия, необходимо, за да се нагрее всичката вода на Земята до температура над 100 градуса по Целзий. Оказала се 6 х (10 на 26 степен) джаула, приблизително един милион пъти повече от годишното потребление на енергия на цялото човечество.

После учените се заели с издирване на космически обекти, които биха могли да станат причина за такъв катаклизъм.

Изводът: е подобна катастрофа може да се разрази, ако Земята се сблъска с гигантски астероид от класа на Веста или Палада. Има и други кандидати за ролята на убиец на всичко живо по Земята - избухване на свръхнова звезда или рязък бум на гама-излъчване с космически произход.

Вероятността от такива събития обаче е крайно малка, отбелязва един от авторите на изследването - Ави Лоъб от Харвардския университет. Астероиди от "опасния" тип никога не се доближават до Земята; те се въртят по почти идеално окръжни орбити между Марс и Юпитер.

Взрив на свръхнова действително би могъл да лиши Земята от атмосфера и хидросфера, но само ако се случи недалеч от външната граница на Слънчевата система, на разстояние само 0,13 светлинни години.

Това е над 30 пъти по-близо от най-близката до нас звездна система - Алфа Центавър. А и в нея нито една от трите звезди не може - поради размерите им - да претендира за ролята на свръхнова.

Кой ще остане след края на света

След това учените са си задали друг въпрос. Намират ли се на Земята видове, които имат шанс да преживеят дори такава катастрофа?

Оказало се, че теоретично способни на това са микроскопични безграбначни от типа на бавноходките (лат. Tardigrada). Те издържат престой при температура минус 20 градуса в продължение на 30 години, могат да останат живи 20 месеца в течен кислород при -193 градуса C и ще оцелеят дори след 8-часово охлаждане с течен хелий до минус 271 градуса по Целзий.

Освен това могат да изтърпят нагряване до 60-65 градуса в продължение на 10 часа и до 100 градуса един час, както и многомесечно облъчване с интензивни гама-лъчи.

Впрочем, дори тези загадъчни в много отношения същества, не биха съумели да живеят безкрайно дълго на планета, която няма и капка вода.

Анализът не е самоцелен

Проведеното изследване не е чак толкова умозрително, колкото изглежда на пръв поглед.

Един от авторите на статията, астрономът от Оксфорския университет Дейвид Слоун, припомня търсенето на екзопланети, годни за обитаване.

Това търсене се нуждае от критерии за това дали е възможен органичен живот. Сега тези критерии могат да бъдат преразгледани - в посока разширяване на възможностите.

Слоун смята, че животът на Земята е изключително устойчиво явление. То е способно да преживее практически всички неприятности от типа на глобално затопляне или ядрена война, който могат да бъдат резултат от човешка дейност.
Какъв катаклизъм може да премахне всичко живо на Земята 5

Какъв катаклизъм може да премахне всичко живо на Земята

С какви мащаби би трябвало да е една космическа катастрофа, за да унищожи със сигурност абсолютно всички живо на нашата планета?

16 325 Shutterstock
Над този въпрос са работили група американски астрофизици. Тяхната статия е публикувана в списание "Сайънтифик рипортс" (Scientific Reports) и цитирана от Би Би Си.

Отдавна е установено, че нашата планета Земя е преживяла не по-малко от пет периода, в които - по различни причини, за които биолозите спорят и днес - масово са измирали растителни и животински видове.

Гибелта на динозаврите

Последният (и най-известен) такъв случай е отпреди 65 милиона години. Той е предизвикан, според съвременните представи, от падане на астероид в района на Мексиканския залив.

Тогава са загинали около 75% от всички съществуващи на Земята видове, включително всички динозаври. Погубили са ги гигантски цунами и глобална зима, предизвикана от изхвърлените в атмосферата дим и пепел.

Сега учените са стигнали до извода, че за пълна стерилизация на планетата би потрябвала далеч по-мащабна катастрофа, съчетана с пълно изпаряване на океаните.

"Те зададоха грандиозен въпрос - доколко изобщо е устойчив органичният живот. И го преведоха на езика на уравненията, и направиха съответните изчисления: колко енергия ще потрябва, за да заври целият световен океан."

Това разяснение е на астрофизика от Принстънския университет Джошуа Уин, специалист по екзопланетите. Самият той не е участвал в изследването.

Да изпариш Световния океан

Преди всичко авторите са пресметнали количеството енергия, необходимо, за да се нагрее всичката вода на Земята до температура над 100 градуса по Целзий. Оказала се 6 х (10 на 26 степен) джаула, приблизително един милион пъти повече от годишното потребление на енергия на цялото човечество.

После учените се заели с издирване на космически обекти, които биха могли да станат причина за такъв катаклизъм.

Изводът: е подобна катастрофа може да се разрази, ако Земята се сблъска с гигантски астероид от класа на Веста или Палада. Има и други кандидати за ролята на убиец на всичко живо по Земята - избухване на свръхнова звезда или рязък бум на гама-излъчване с космически произход.

Вероятността от такива събития обаче е крайно малка, отбелязва един от авторите на изследването - Ави Лоъб от Харвардския университет. Астероиди от "опасния" тип никога не се доближават до Земята; те се въртят по почти идеално окръжни орбити между Марс и Юпитер.

Взрив на свръхнова действително би могъл да лиши Земята от атмосфера и хидросфера, но само ако се случи недалеч от външната граница на Слънчевата система, на разстояние само 0,13 светлинни години.

Това е над 30 пъти по-близо от най-близката до нас звездна система - Алфа Центавър. А и в нея нито една от трите звезди не може - поради размерите им - да претендира за ролята на свръхнова.

Кой ще остане след края на света

След това учените са си задали друг въпрос. Намират ли се на Земята видове, които имат шанс да преживеят дори такава катастрофа?

Оказало се, че теоретично способни на това са микроскопични безграбначни от типа на бавноходките (лат. Tardigrada). Те издържат престой при температура минус 20 градуса в продължение на 30 години, могат да останат живи 20 месеца в течен кислород при -193 градуса C и ще оцелеят дори след 8-часово охлаждане с течен хелий до минус 271 градуса по Целзий.

Освен това могат да изтърпят нагряване до 60-65 градуса в продължение на 10 часа и до 100 градуса един час, както и многомесечно облъчване с интензивни гама-лъчи.

Впрочем, дори тези загадъчни в много отношения същества, не биха съумели да живеят безкрайно дълго на планета, която няма и капка вода.

Анализът не е самоцелен

Проведеното изследване не е чак толкова умозрително, колкото изглежда на пръв поглед.

Един от авторите на статията, астрономът от Оксфорския университет Дейвид Слоун, припомня търсенето на екзопланети, годни за обитаване.

Това търсене се нуждае от критерии за това дали е възможен органичен живот. Сега тези критерии могат да бъдат преразгледани - в посока разширяване на възможностите.

Слоун смята, че животът на Земята е изключително устойчиво явление. То е способно да преживее практически всички неприятности от типа на глобално затопляне или ядрена война, който могат да бъдат резултат от човешка дейност.