По този начин бе потвърдена предложената преди 30 години хипотеза за последствията от един-единствен сблъсък на небесно тяло с Червената планета,  съобщи Лента, цитирана от БТА.

Специалисти успяха едновременно да обяснят гладкия и сравнително млад релеф на северното полукълбо на планетата, което е по-младо от южното полукълбо, високото съдържание на метали в недрата на Марс и произхода на марсианските луни Фобос и Деймос.

Учените предполагат, че преди около 4,3 милиарда години небесно тяло, чийто диаметър е не по-малък от 1200 километра, т.е. по-голям е от този на Церера, се е блъснало в северното полукълбо на Марс. Това довело до деформация в съответния район на планетата и до внасяне на метали в недрата й, както и до формиране на луни от появилите се след сблъсъка отломки. Затова северното полукълбо се оказало по-младо от южното, а по оценка на учените, понастоящем металите съставляват 0,8 процента от масата на планетата.

До тези заключения учените стигнали, след като въз основа на паднали на Земята марсиански метеорити преценили процентното съотношение на металите, най-вече на платината, осмия и иридия, в общата маса на Червената планета. След това с помощта на компютърни симулации специалистите определили параметрите на небесното тяло, чийто сблъсък с Марс довел до наблюдаваните сега последствия.

Резултатите от изследването са публикувани в Geophysical Research Letters.