На съветските учени не им липсват революционни идеи, но прилагането им на практика е съвсем друго нещо. Със затягането на хватката на Студената война се зараждат много потенциални проекти (успешно и неуспешно) с цел да се сломи врагът – САЩ, пише в. "Руски дневник".

Някои научни и военни програми от съветската епоха продължават да действат и днес и дори най-амбициозните идеи, като лазерно и звуково оръжия, сега стават реалност.

За добро или за зло, някои от най-необикновените проекти са изоставени и забравени завинаги. Ето кои са 3-те най-странни съветски разработки:

1. Мозъчно радио

През 1923 г. руският инженер по електротехника Бернард Кажински представя своята необичайна концепция за "мозъчно радио" за предаване на импулси на мозъка и преобразуването им в сигнали на големи разстояния. Той посещава Европа и Северна Америка, където чете лекции по темата, отстоявайки идеята, че хората са живи радиостанции, които могат да излъчват и приемат сигнали. В крайна сметка неговият проект получава подкрепата на съветските власти.

През 1924 г. той прави първите опити в Москва: като се използват нискочестотни вълни, целта на експеримента е да се повлияе на кучета да вземат една определена книга от купчина с книги и да я занесат на учените в съседната стая.

Експериментът е успешен, но по-късно животните отказват да изпълняват тренировъчните команди.

Тайните служби схващат същността на проекта и проявяват интерес към идеята радиото да се използва за влияние върху човешкото съзнание. Кажински според някои данни се отказва да работи по проекта, въпреки че вярва в него, и по-късно той е продължен от други учени, макар никога да не е пуснат в действие. В крайна сметка концепцията е пратена в архивите заради разходите по нея и липсата на напредък.

2. "Бойната къртица"

Идеята да се построи машина, която да може да си пробива път под земята, през почва и скали, е не само мечта на авторите на научна фантастика, но и на съветските учени. Такава машина е можела потенциално да унищожи подземните съоръжения и инфраструктурата на врага, както и да направи пробив във вражеските линии.

Идеята за такъв тип оръжие се заражда в Москва в началото на 20 в. благодарение на инженер Пьотър Расказов. За съжаление той не живее достатъчно дълго, за да види идеята си материализирана. Убит е през 1904 г. и едва през 1930-те г. на проекта е вдъхнат нов живот.

Според различни данни съветският инженер Рудолф Трабелевски се сдобива с някои германски образци на така наречените субтерени и по-късно с помощта на властите е построен първият прототип на подземната пробивна машина. "Субтеренът" е проектиран да минира, да полага кабели и да прави геоложки проучвания. Проектът обаче е изоставен в продължение на години, тъй като съветските власти решават да се съсредоточат върху други инициативи.

През 1960-те г. с подкрепата на лидера на СССР Никита Хрушчов идеята отново е съживена, но продължава да се пази в тайна, дори повече отколкото съветският атомен проект. В Крим е изграден специален завод за "субтерени".

Учените създадат нова модификация, която има много изключителни възможности. Наречена "Бойна къртица", тя действа като използва ядрена енергия и е дълга 35 м. Може да се движи с максимална скорост от 7 км/ч и да пренася петима членове на екипажа и до 15 войници.

Първото ѝ изпитание, направено през 1964 г. в Урал, е изключително успешно – тя пробива планината като нож масло и унищожава подземен бункер на условния противник. За съжаление вторият тест не минава толкова гладко – "Къртицата" експлодира, при което загива целият екипаж. Причината за инцидента остава тайна, но всички по-нататъшни тестове са отложени и по-късно проектът е изоставен завинаги, когато Леонид Брежнев идва на власт. Той е бил съсредоточен повече върху изучаването на космоса.

3. Климатично оръжие

През 1960-те г. много страни опитват да създадат методи за влияние върху климата и метеорологичните условия. Съветите мислят, че ако могат да контролират времето, това ще им даде голямо предимство над противника и учените изследват идеята. Става известно, че и САЩ работят по подобна идея.

През 1977 г. ООН официално приема конвенция, която забранява използването на оръжия за промяна на климата, но САЩ и Съветският съюз продължават да изучават перспективата и изграждат метеорологични комплекси, които според някои данни са в състояние да оказват влияние на процесите в йоносферата (слоят на земната атмосфера, който е йонизиран от слънчевата и космическата радиация).

Сура е изследователски център с йоносферен нагревател, разположен близо до град Василсурск, на около 140 км източно от Нижни Новгород. Тази руска лаборатория за изследване на йоносферата е изградена през 80-те години и е аналог на американския комплекс ХААРП (HAARP High Frequency Active Auroral Research Program – програма за изследване на йоносферното разсейване на високочестотни радиовълни). По това време хора, живеещи в близост до комплекса, виждат странни светещи огньове в небето и движещи се червени сфери. Обяснението е, че тези явления са свързани с плазмени образования, създадени от работата на комплекса. При все това мнозина учени са на мнение, че всички приказки за оръжия, променящи климата, са напълно безпочвени.