Представиха скелета на най-стария хоминид
Учени представиха в Йоханесбург най-пълния и най-стария в света скелет на хоминид, наречен Малката стъпка.
54
399
Скелетът носи това име заради малките костици на стъпалото, открити от Рон Кларк в пещерите Стеркфонтейн край Йоханесбург през 1994 г. Фосилът беше датиран на 3,67 милиона години, , съобщават Франс прес и в. "Дейли мейл", цитирани от БТА.
Сега, две десетилетия след като бяха открити останките, университетът на Уитуотърсранд в Йоханесбург представи практически пълния скелет на австралопитека. Той ще помогне на специалистите да изучат как се е движил хоминида, да определят как е изглеждал и как е еволюирал човешкият вид. През целия този период специалистите са изравяли, почиствали, реконструирали и анализирали крехките кости.
Резултатите от изследванията на проф. Кларк и международен екип от учени ще бъдет публикувани в научни списания в близко бъдеще. Малката стъпка е женски екземпляр на около 30 години, представител на вида Автралопитекус прометеус. Той е живял приблизително по същото време като Австралопитекус афаренсис - вид, чиито най-прочут фосил Луси беше открит в Етиопия. И двата вида са притежавали човешки и маймунски черти, но с различни характеристики. Самата Луси е живяла около 500 000 години по-късно.
Представители на Автралопитекус прометеус са били по-едри и по-високи от вида на Луси, с лицеви характеристики, наподобяващи тези на горилите, ходели са напълно изправени и са имали мощни ръце, позволявали им да се катерят по дърветата.
Ръцете на Малката стъпка са били пропорционални като нашите, с дълъг палец и по-къси пръсти и длани. Краката й са били по-дълги от ръцете.
Възрастта на Малката стъпка е свидетелство, че видът на Луси не е единственият, от който е възможно да са произлезли по-късни членове на човешкото родословно дърво.
Сега, две десетилетия след като бяха открити останките, университетът на Уитуотърсранд в Йоханесбург представи практически пълния скелет на австралопитека. Той ще помогне на специалистите да изучат как се е движил хоминида, да определят как е изглеждал и как е еволюирал човешкият вид. През целия този период специалистите са изравяли, почиствали, реконструирали и анализирали крехките кости.
Резултатите от изследванията на проф. Кларк и международен екип от учени ще бъдет публикувани в научни списания в близко бъдеще. Малката стъпка е женски екземпляр на около 30 години, представител на вида Автралопитекус прометеус. Той е живял приблизително по същото време като Австралопитекус афаренсис - вид, чиито най-прочут фосил Луси беше открит в Етиопия. И двата вида са притежавали човешки и маймунски черти, но с различни характеристики. Самата Луси е живяла около 500 000 години по-късно.
Представители на Автралопитекус прометеус са били по-едри и по-високи от вида на Луси, с лицеви характеристики, наподобяващи тези на горилите, ходели са напълно изправени и са имали мощни ръце, позволявали им да се катерят по дърветата.
Ръцете на Малката стъпка са били пропорционални като нашите, с дълъг палец и по-къси пръсти и длани. Краката й са били по-дълги от ръцете.
Възрастта на Малката стъпка е свидетелство, че видът на Луси не е единственият, от който е възможно да са произлезли по-късни членове на човешкото родословно дърво.