В съответствие с космологичния принцип, едни и същи закони на физиката са валидни за всяка произволна точка на Вселената - ето защо тя изглежда по един и същи начин в един и същи времеви момент, независимо от точката на наблюдение, уточнява КРОСС.

Равномерното разсейване на звездите и галактическите струпвания като цяло потвърждават този принцип, но в началото на 21 век учените се сблъскали с признаци на нееднородност на Вселената (анизотропия).
Учените са проследили нееднородността на светенето на свръхновите звезди в северното и в южното галактическо полукълбо. Астрономите Цай и То са открили, че излъчванията на всички тези избухвания са се движели бързо към съзвездието Лисица в северното полукълбо.

Според учените, откритието сочи нееднородността в разширяването на Вселената. Именно това е и причината за „ускоряването" на излъчването, което се разпространява по посока на Лисицата. Иначе казано, „оста на злото" се намира именно там.

Според изследователите, следващите свидетелства в полза на анизотропията могат да доведат до отказ от класическата концепция за еднородна Вселена и ще наложи преразглеждането на теорията за Големия взрив, а също така и на общата теория за относителността.