NASA
Почина един от астронавтите ходили по Луната
Почина американският астронавт Едгар Мичъл, един от 12-те души ходили по Луната.
149
496
Мичъл си е отишъл от този свят след кратко боледуване, точно ден преди да се навършат 45 години от експедицията на Аполо-14, в която участваше и самия той.
„Едгар описваше поетично как вижда родната си планета от Луната”, спомни си ръководителят на НАСА Чарлс Болдън, цитиран от БГНЕС.
„Изведнъж, на лунния хоризонт, в дълъг момент на безмерно величество, изникна блестящо синьо-бяло бижу – светла и деликатна, небесно синя сфера, разсечена от завихрени бели ивици. Тя се издигна като малка перла в гъстото море на черната мистерия. Отнема повече от момент да разбереш напълно, че това е Земята… домът ни”, е било описанието на Мичел, който е сравнил наблюдаването на Земята, по време на връщането си обратно с медитация.
По време на полета към Луната в часовете предназначени за сън Мичъл практикувал техники свързани с развитието на екстрасензорните му способности, а когато пристигнал на земния спътник астронавтът извършил непланиран експеримент, целящ предаването на информация по телепатичен път към Земята.
Корабът „Аполо-14” е изстрелян от космодрума „Кейп Каневрал” във Флорида на 31 януари 1971 година, а Мичъл отговаря за управлението на лунохода „Антарес”, който каца на земния спътник в района „Фра Мауро” на 5-ти февруари.
Това е третата мисия до Луната, която включва човешки персонал, а Мичъл е шестият астронавт, ходил по повърхността й в продължение на над 9 часа, ставайки човекът разхождал се най-дълго на Луната.
По време на мисията американците събират 45 килограма лунни камъни и извършват редица експерименти. В последствие те се приземяват в капсула в Тихия океан на 9 февруари 1971 година.
На следващата година Мичъл се пенсионира и в последствие се занимава с изследване на съзнанието и паранормалните феномени.
Мичъл създава "Института по ноетика", който привлича редица учени, поставяйки си за цел проучването на различните психически феномени и разкриването на неподозираните тайни свързани с възможностите на човека.
По-късно в края на 70-те години "Института по ноетика" се замесва с "Проект Старгейт" на американската армия, който тества екстрасензорния феномен познат като "виждане от разстояние". Проектът приключва официално през 1995 година, като основанието за прекратяването му е, че "експериментите са недостатъчни и не могат да предоставят исканите данни, въпреки задоволителната статистика".
Едгар Мичъл многократно е заявявал, че извънземни са посещавали Земята, като те не са били само от една раса. Тези негови изказвания обаче не са подкрепени от НАСА.
Мичъл е поддържал и теорията, че правителството на САЩ знае и дори е комуникирало с извънземните, но прикрива истината.
В интервю за AskMen през 2014 година обаче Мичъл заявява, че лично той никога не е виждал НЛО, а твърденията му, че има таен план и организация за прикриването на извънземните са просто негова спекулация.
Вижте снимки от Аполо 14 >> >> >>
„Едгар описваше поетично как вижда родната си планета от Луната”, спомни си ръководителят на НАСА Чарлс Болдън, цитиран от БГНЕС.
„Изведнъж, на лунния хоризонт, в дълъг момент на безмерно величество, изникна блестящо синьо-бяло бижу – светла и деликатна, небесно синя сфера, разсечена от завихрени бели ивици. Тя се издигна като малка перла в гъстото море на черната мистерия. Отнема повече от момент да разбереш напълно, че това е Земята… домът ни”, е било описанието на Мичел, който е сравнил наблюдаването на Земята, по време на връщането си обратно с медитация.
По време на полета към Луната в часовете предназначени за сън Мичъл практикувал техники свързани с развитието на екстрасензорните му способности, а когато пристигнал на земния спътник астронавтът извършил непланиран експеримент, целящ предаването на информация по телепатичен път към Земята.
Корабът „Аполо-14” е изстрелян от космодрума „Кейп Каневрал” във Флорида на 31 януари 1971 година, а Мичъл отговаря за управлението на лунохода „Антарес”, който каца на земния спътник в района „Фра Мауро” на 5-ти февруари.
Това е третата мисия до Луната, която включва човешки персонал, а Мичъл е шестият астронавт, ходил по повърхността й в продължение на над 9 часа, ставайки човекът разхождал се най-дълго на Луната.
По време на мисията американците събират 45 килограма лунни камъни и извършват редица експерименти. В последствие те се приземяват в капсула в Тихия океан на 9 февруари 1971 година.
На следващата година Мичъл се пенсионира и в последствие се занимава с изследване на съзнанието и паранормалните феномени.
Мичъл създава "Института по ноетика", който привлича редица учени, поставяйки си за цел проучването на различните психически феномени и разкриването на неподозираните тайни свързани с възможностите на човека.
По-късно в края на 70-те години "Института по ноетика" се замесва с "Проект Старгейт" на американската армия, който тества екстрасензорния феномен познат като "виждане от разстояние". Проектът приключва официално през 1995 година, като основанието за прекратяването му е, че "експериментите са недостатъчни и не могат да предоставят исканите данни, въпреки задоволителната статистика".
Едгар Мичъл многократно е заявявал, че извънземни са посещавали Земята, като те не са били само от една раса. Тези негови изказвания обаче не са подкрепени от НАСА.
Мичъл е поддържал и теорията, че правителството на САЩ знае и дори е комуникирало с извънземните, но прикрива истината.
В интервю за AskMen през 2014 година обаче Мичъл заявява, че лично той никога не е виждал НЛО, а твърденията му, че има таен план и организация за прикриването на извънземните са просто негова спекулация.