Най-важните научни открития през 2016 г. | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Най-важните научни открития през 2016 г.

Най-важните научни открития през 2016 г.

Представяме ви 10-те най-важни научни открития, случили се през 2016 година.

140 345
Науката остава някак встрани от традиционните за края на годината класации. Въпреки това тя заслужава по-специално внимание, защото има много по-голям принос за цивилизацията ни от някоя знаменитост или нов смартфон.

Ето затова ще направим кратък обзор на някои от най-големите научни постижения на отминаващата 2016 година.

Девета планета в Слънчевата система
По-рано тази година учени от Калифорнийския технологичен институт представиха убедителни доказателства за съществуването на девета планета в Слънчевата система. След компютърни симулации те достигнали до извода, че само масивна планета може да предизвика странното движение на някои обекти от Кайперовия пояс. Деветата планета все още не е фотографирана, заради голямото разстояние на което се намира от нас. Тя може и да е била уловена като бледа точка на някои снимки, но астрономите да са я класифицирали като нещо друго. Учените обаче твърдят, че деветата планета от Слънчева система да има 10 пъти по-голяма маса от Земята и да прави една обиколка около Слънцето за 10 или 20 хиляди години.

Появата на многоклетъчните
Учените успяха да изяснят главната причина за зараждането на сложни форми на живот на нашата планета. Биохимикът Кен Прехода от Орегонския университет е ръководил екип от учени, открили мутация, отговорна за появата на многоклетъчен живот. Мутацията е променила свойствата на ензим, известен като гуанилат киназа. Заради нея е възникнало ново семейство протеинови молекули, които са били необходимо условие за появата на многоклетъчен живот. Мутиралите ензими започнали да взаимодействат с нови съединения, а това позволило да се разшири мрежата от взаимодействия между различни химични вещества във вътрешността на клетките и осигурило база за появата на многоклетъчен живот. По думите на учените, появилите се протеини не били единствената причина за "обединяването" на едноклетъчни организми. Без въпросните протеини обаче съществуването на сложни форми на живот би било невъзможно.

Гравитационни вълни

Тази година учените доказаха съществуването на гравитационни вълни, а откритието им бе потвърдено с допълнителни замервания. Засечените колебания в пространството са предизвикани от сблъсък на две черни дупки на повече от милиард светлинни години от Земята. Гравитационните вълни носят информация за произхода си и естеството на гравитацията, която не може да бъде получена по друг начин. Освен всичко, това е и първото експериментално потвърждение за съществуването на черни дупки.

Вертикалното кацане на SpaceX

След няколко неуспешни опита, през април SpaceX успя да приземи първата степен на ракетата си Falcon 9 върху платформа, плаваща във водите на Атлантическия океан. Възможността първата степен на ракетата да бъде използвана повторно ще намали значително цената за извеждане на товар в космоса, а кацането на платформа, плаваща в океана е важна част в плана на SpaceX - компанията иска да приземява 2/3 от ракетите си в морето. Успехът на SpaceX ще намали драстично цената на полета, като целта е извеждането на 1 килограм да струва 1100 долара.

Мозъчни импланти
Тази година бяха постигнати доста успехи в спорната област на мозъчните импланти. През януари DARPA обяви плановете си за разработка на мозъчен имплант от следващо поколение, който да свързва човешкия мозък със суперкомпютри. Междувременно учени от Университета Бъркли в Калифорния създадоха микроскопични чипове, наречени "невронен прах". Чиповете са трудно видими с просто око и нямат нужда от батерии и проводници - малък кристал и транзистор преобразуват ултразвукови вълни в електричество. Целта на "невронния прах" е да следи човешкото тяло. В края на годината калифорнийският университетски стартъп KerNEL създаде нов чип, който ще се имплантира в мозъка и ще усилва паметта. На първо време, имплантът ще се използва от хора, страдащи от Алцхаймер или деменция. По чипът работи и Тед Бъргър - един от най-добрите специалисти в световен мащаб по създаването на мозъчни импланти. Преди Бъргър е работел по проекти на Пентагона, а сега е директор на центъра за неврално инженерство в университета на Южна Калифорния.

Вечен носител на информация

Учени от университета в Саутхемптън  успешно доказаха функционирането на нов метод за запис и възпроизвеждане на цифрови данни. С помощта на фемтосекунден лазер се записва информация в кристално наноструктурирано стъкло. Един диск записан с тази технология може да събере 360 терабайта информация. Истинското предимство на технологията е нейната вечност, защото при нормална температура животът на носителя е неограничен. Кристалният диск може да издържа температури до 1000° C, а при 190° C има продължителност на живота от над 13 милиарда години. Кристалният носител на информацията може да подобри значително центровете за съхранение на данни.

Изкуственият интелект на Google

За първи път изкуствен интелект победи човек на играта Го - древната китайска игра, която се смята за много по-сложна от шаха. Победата на Изкуственият интелект на Google се счита за крайъгълен камък при напредъка на изкуствения интелект над човешкото съзнание. За да бъде постигнат успеха е било приложено не само машинно самоубочение, но и разработен алгоритъм, който да наподобява въображение.

Бактерия, хранеща се с пластмаса - Ideonella sakaiensis
Всяка година в света се произвеждат повече от 50 милиона тона изделия от пластмаса PET, която засега се преработва чрез сложен химически процес, който изисква много енергия. Японски учени от изследователски екип към университета Кейо откриха бактерията Ideonella sakaiensis, която изяжда пластмасата РЕТ, която в цял свят се използва за производството на чинии, вилици и чаши за еднократна употреба. Бактерията разлага PET пластмасата на въглероден диоксид и вода, като този процес отнема 6 седмици.

Най-близката до Земята екзопланета
Астрономи откриха екзопланета, която прилича изключително много на Земята и орбитира около най-близката до нас звезда - Проксима Кентавър. Екзопланетата е наречена Proxima b и се намира на 4,22 светлинни години от Слънцето. Масата й е 1.3 пъти по-голяма от тази на Земята и освен това е скалиста, каквато е и нашата собствена планета. Тя обикаля около звездата си в зоната годна за живот - на нея може да съществува вода в течно състояние, а може би дори има живот.

Светлинният спектър на антиматерията
Учените успяха да установят светлинния спектър на атоми антиматерия, като ги "възбудиха" с лазер. Специалисти от ЦЕРН от десетилетия работят над това как да създадат антиматерийна версия на един от най-основните атоми - този на водорода, и да го задържат достатъчно дълго време, за да го изследват. След успешния експеримент става ясно, че когато антиводородът е стимулиран с лазер, той произвежда ултравиолетова светлина на същата вълна, каквато е тази и на обикновения водород. Учените се надяват да разберат защо Вселената е съставена от материя, при все това че при Големия взрив са били произведени еднакви количества материя и антиматерия, които би трябвало взаимно да се унищожат. Някои учени смятат, че е възможно да съществуват цели галактики и планети от антиматерия, но това все още не е доказано със сигурност. Установяването на светлинния спектър на антиматерията е важна стъпка в разбулването на някои от най-големите мистерии на Вселената.

Естествено, тази година са постигнати и редица други научни успехи, които не попадат в нашия списък. През 2016 г. имаше съществен напредък в биотехнологиите, свързани с прохождащата технология за подмладяване, регенерацията на тъкани и разработването на нови методи, подпомагащи репродукцията.

Най-важните научни открития през 2016 г.

Най-важните научни открития през 2016 г.

Представяме ви 10-те най-важни научни открития, случили се през 2016 година.

140 345
Науката остава някак встрани от традиционните за края на годината класации. Въпреки това тя заслужава по-специално внимание, защото има много по-голям принос за цивилизацията ни от някоя знаменитост или нов смартфон.

Ето затова ще направим кратък обзор на някои от най-големите научни постижения на отминаващата 2016 година.

Девета планета в Слънчевата система
По-рано тази година учени от Калифорнийския технологичен институт представиха убедителни доказателства за съществуването на девета планета в Слънчевата система. След компютърни симулации те достигнали до извода, че само масивна планета може да предизвика странното движение на някои обекти от Кайперовия пояс. Деветата планета все още не е фотографирана, заради голямото разстояние на което се намира от нас. Тя може и да е била уловена като бледа точка на някои снимки, но астрономите да са я класифицирали като нещо друго. Учените обаче твърдят, че деветата планета от Слънчева система да има 10 пъти по-голяма маса от Земята и да прави една обиколка около Слънцето за 10 или 20 хиляди години.

Появата на многоклетъчните
Учените успяха да изяснят главната причина за зараждането на сложни форми на живот на нашата планета. Биохимикът Кен Прехода от Орегонския университет е ръководил екип от учени, открили мутация, отговорна за появата на многоклетъчен живот. Мутацията е променила свойствата на ензим, известен като гуанилат киназа. Заради нея е възникнало ново семейство протеинови молекули, които са били необходимо условие за появата на многоклетъчен живот. Мутиралите ензими започнали да взаимодействат с нови съединения, а това позволило да се разшири мрежата от взаимодействия между различни химични вещества във вътрешността на клетките и осигурило база за появата на многоклетъчен живот. По думите на учените, появилите се протеини не били единствената причина за "обединяването" на едноклетъчни организми. Без въпросните протеини обаче съществуването на сложни форми на живот би било невъзможно.

Гравитационни вълни

Тази година учените доказаха съществуването на гравитационни вълни, а откритието им бе потвърдено с допълнителни замервания. Засечените колебания в пространството са предизвикани от сблъсък на две черни дупки на повече от милиард светлинни години от Земята. Гравитационните вълни носят информация за произхода си и естеството на гравитацията, която не може да бъде получена по друг начин. Освен всичко, това е и първото експериментално потвърждение за съществуването на черни дупки.

Вертикалното кацане на SpaceX

След няколко неуспешни опита, през април SpaceX успя да приземи първата степен на ракетата си Falcon 9 върху платформа, плаваща във водите на Атлантическия океан. Възможността първата степен на ракетата да бъде използвана повторно ще намали значително цената за извеждане на товар в космоса, а кацането на платформа, плаваща в океана е важна част в плана на SpaceX - компанията иска да приземява 2/3 от ракетите си в морето. Успехът на SpaceX ще намали драстично цената на полета, като целта е извеждането на 1 килограм да струва 1100 долара.

Мозъчни импланти
Тази година бяха постигнати доста успехи в спорната област на мозъчните импланти. През януари DARPA обяви плановете си за разработка на мозъчен имплант от следващо поколение, който да свързва човешкия мозък със суперкомпютри. Междувременно учени от Университета Бъркли в Калифорния създадоха микроскопични чипове, наречени "невронен прах". Чиповете са трудно видими с просто око и нямат нужда от батерии и проводници - малък кристал и транзистор преобразуват ултразвукови вълни в електричество. Целта на "невронния прах" е да следи човешкото тяло. В края на годината калифорнийският университетски стартъп KerNEL създаде нов чип, който ще се имплантира в мозъка и ще усилва паметта. На първо време, имплантът ще се използва от хора, страдащи от Алцхаймер или деменция. По чипът работи и Тед Бъргър - един от най-добрите специалисти в световен мащаб по създаването на мозъчни импланти. Преди Бъргър е работел по проекти на Пентагона, а сега е директор на центъра за неврално инженерство в университета на Южна Калифорния.

Вечен носител на информация

Учени от университета в Саутхемптън  успешно доказаха функционирането на нов метод за запис и възпроизвеждане на цифрови данни. С помощта на фемтосекунден лазер се записва информация в кристално наноструктурирано стъкло. Един диск записан с тази технология може да събере 360 терабайта информация. Истинското предимство на технологията е нейната вечност, защото при нормална температура животът на носителя е неограничен. Кристалният диск може да издържа температури до 1000° C, а при 190° C има продължителност на живота от над 13 милиарда години. Кристалният носител на информацията може да подобри значително центровете за съхранение на данни.

Изкуственият интелект на Google

За първи път изкуствен интелект победи човек на играта Го - древната китайска игра, която се смята за много по-сложна от шаха. Победата на Изкуственият интелект на Google се счита за крайъгълен камък при напредъка на изкуствения интелект над човешкото съзнание. За да бъде постигнат успеха е било приложено не само машинно самоубочение, но и разработен алгоритъм, който да наподобява въображение.

Бактерия, хранеща се с пластмаса - Ideonella sakaiensis
Всяка година в света се произвеждат повече от 50 милиона тона изделия от пластмаса PET, която засега се преработва чрез сложен химически процес, който изисква много енергия. Японски учени от изследователски екип към университета Кейо откриха бактерията Ideonella sakaiensis, която изяжда пластмасата РЕТ, която в цял свят се използва за производството на чинии, вилици и чаши за еднократна употреба. Бактерията разлага PET пластмасата на въглероден диоксид и вода, като този процес отнема 6 седмици.

Най-близката до Земята екзопланета
Астрономи откриха екзопланета, която прилича изключително много на Земята и орбитира около най-близката до нас звезда - Проксима Кентавър. Екзопланетата е наречена Proxima b и се намира на 4,22 светлинни години от Слънцето. Масата й е 1.3 пъти по-голяма от тази на Земята и освен това е скалиста, каквато е и нашата собствена планета. Тя обикаля около звездата си в зоната годна за живот - на нея може да съществува вода в течно състояние, а може би дори има живот.

Светлинният спектър на антиматерията
Учените успяха да установят светлинния спектър на атоми антиматерия, като ги "възбудиха" с лазер. Специалисти от ЦЕРН от десетилетия работят над това как да създадат антиматерийна версия на един от най-основните атоми - този на водорода, и да го задържат достатъчно дълго време, за да го изследват. След успешния експеримент става ясно, че когато антиводородът е стимулиран с лазер, той произвежда ултравиолетова светлина на същата вълна, каквато е тази и на обикновения водород. Учените се надяват да разберат защо Вселената е съставена от материя, при все това че при Големия взрив са били произведени еднакви количества материя и антиматерия, които би трябвало взаимно да се унищожат. Някои учени смятат, че е възможно да съществуват цели галактики и планети от антиматерия, но това все още не е доказано със сигурност. Установяването на светлинния спектър на антиматерията е важна стъпка в разбулването на някои от най-големите мистерии на Вселената.

Естествено, тази година са постигнати и редица други научни успехи, които не попадат в нашия списък. През 2016 г. имаше съществен напредък в биотехнологиите, свързани с прохождащата технология за подмладяване, регенерацията на тъкани и разработването на нови методи, подпомагащи репродукцията.