Ракетните самолети на 40-те | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Ракетните самолети на 40-те 62

Ракетните самолети на 40-те

През 30-те и 40-те години хората смятали, че бъдещето на авиацията ще е ракетно, а не реактивно. Вижте кои са ракетните самолети на това време.

0 1302
40-те години на миналия век са пикът на ракетната авиация - времето, в което тя изглеждала като най-логичното бъдеще на самалотестроенето. Втората световна война също помага за това, като по нейно време са разработени не само множество концепции, но и доста прототипи били тествани и полетяли. Ходът на историята се променил след 1947 година, когато предимствата на реактивните двигатели взели да стават повече. Въпреки, че първият самолет, минал вуковата бариера е ракетен, то  с края на 40-те настъпил и края на ракетните самолети.

Ето и създадените ракетни самолети:

Heinkel He 176
Това е първият самолет в света, задвижван изцяло и единствено с ракетен двигател,работещ с течно гориво. Полетът бил осъществен на 20 юни 1939 година, като постигнатата максимална скорост била около 750 км/ч. Самолетът бил управляван от Ерих Варзиц - човекът извършил първия полет и на ракетен, и на реактивен самолет. Самият He 176 не се харесал на представителите на Луфтваве, които обаче преценили, че концепцията е много перспективна.

Вижте как изглежда Heinkel He 176 >> >> >>


Bereznyak-Isayev BI-1
Още от началото на 30-те години Сергей Корольов започнал да разработва ракетни двигатели, предназначени за евентуален самолет. Проектът се харесал и на маршал Тухачевски. През 1936 година бил създаден ракетен глайдер, с който били извършени множество тестове. Самолетът бил много перспективен, но бил покосен от няколко сериозни проблема. Първият е, че от дизайна на ракетния двигател имало недоволни, които се оплакали на Сталин, че техните (по-лоши) идеи са пренебрегнати. В един момент част от дизайнерите на самолета пък попаднат в Гулаг. Началото на Втората световна война и липсата на по-модерни материали също забавят прогреса по проекта. Въпреки всички трудности BI-1 осъществил първия си полет на 15 май 1942 година, като управлението на самолета било лесно, с изключение на кацането. Тестовете продължили, а скоростта и височината на полета постепенно се повишавала. На 27 март 1943 година се случил инцидент, при който самолетът се разбил заедно с пилота си. Тогава обаче била постигната скорост от над 800 км/ч.

Вижте как изглежда Bereznyak-Isayev BI-1 >> >> >>



Messerschmitt Me 163 Komet
Това е първият самолет преминал бариерата от 1000 км/ч. Освен това е и първият масово произвеждан ракетоплан. Първият полет бил в края на лятото на 1941 година, а перспективите били големи. Самолетът имал висока скорост, бързо набирал височина и можел лесно да унищожи вражески бомбардировачи без да бъде свален. Маневреността след изключването на двигателя била много добра и ставала лесно. Имало обаче и много проблеми - горивото било силно киселинно и имало случай, при който то се изляло в кабината и буквално втечнило пилота. Кацането също било много трудно, а инцидентите - чести. Обсегът на самолета пък бил едва 40 километра.

Вижте как изглежда Messerschmitt Me 163 Komet >> >> >>



Bachem Ba 349
Това е първият самолет с вертикално излитане. Всъщност Ba 349 си излита досущ като ракета. Проект за такъв самолет е бил предложен от Вернер фон Браун, но отхвърлен от Луфтваве. Личната намеса на Хайнрих Химлер обаче спасява концепцията. Самолета разполага с малък течногоривен ракетен двигател и 4 твърдогоривни ракетни ускорителя. В носовата част на самолета са били монтирани неуправляеми ракети, които е трябвало да се изстрелват по бомбардировачите на съюзническите сили. Кацането се е осъществявало с парашут, а кабината с пилота се е разкачала от фюзелажа на самолета. Той впрочем е бил изграден почти изцяло от дърво. Интересната концепция обаче не се доказала, първият тестов полет завършил неуспешно и със взрив.

Вижте как изглежда Bachem Ba 349 >> >> >>



Messerschmitt Me 263

Този самолет е еволюция на Me 163 Komet. Подобрена е била технологията за подаване на гориво, самолетът е станал по-икономичен и лесен за управление, а самият полет е станал с 50% по-продължителен. Дължината на самолета също е увеличена с 2 метра, спрямо Me 163 и вече е 7,83 метра. Въпреки множеството подобрения, края на войната попречила някой от построените прототипи да бъде тестван.

Вижте как изглежда Messerschmitt Me 263 >> >> >>



Northrop XP-79
Този амбициозен американски проект включва множество новости. Конструкцията е от типа на делтовидното летящо крило, позицията на пилота е легнала, за да може да понесе по-голямо натоварване, а корпусът е изграден от модерна магнезиева сплав. В следствие на разработката ракетният двигател бил премахнат, като били монтирани два реактивни двигателя. Тестът се състоял на 12 септември 1945 година, но завършил неуспешно и със смъртта на пилота. ВВС на САЩ стопирали по-нататъшните разработки на иначе перспективната концепция.

Вижте как изглежда Northrop XP-79 >> >> >>


Heinkel P.1077
Това е един от късните проекти, в които отчаянието на германците си личи на ниво конструкция. Самолетът е трябвало да се управлява от децата и младежите на "Хитлерюрген". Пилотът отново бил в легнала позиция, а излитането ставало от почти вертикален ъгъл. Самолетът е трябвало да може да се произвежда бързо и от евтини материали. Бомбардировка на Виена в края на 1944 унищожава единственият създаден прототип.

Вижте как изглежда Heinkel P.1077 >> >> >>


Focke-Wulf Volksjäger
Този проект е трябвало да се превърне в "Народния ракетен изтребител", който да е лесен за управление, но и да има впечатляващи характеристики - максимална скорост от 1000 км/ч и възможност да се изкачва на 6000 метра надморска височина за 1 минута. Краят на войната слага край и на проекта.

Вижте как изглежда Focke-Wulf Volksjäger >> >> >>


Junkers EF 127
Самолетът се ражда в края на войната и няма шанс да напусне чертожната дъска. Стремежът при създаването му е бил да се подобрят характеристиките на ракетопланите, но и да се намали цената на тяхното производство.

Вижте как изглежда Junkers EF 127 >> >> >>


Mizuno Shinryu
Този любопитен проект се ражда в имперска Япония, когато капитулацията изглежда неизбежна. Въпреки това той бързо напуска чертожната дъска и успява да извърши своя първи полет само седмица преди падането на атомната бомба над Хирошима.

Вижте как изглежда Mizuno Shinryu >> >> >>


DFS 346
Този самолет започва, като разработка на Луфтваве, но DFS 346 е завършен в СССР. Пилотът е в легнала позиция, приземяването се осъществява, като кабината се разкача от фюзелажът и пада с парашут. Голямото предимство на самолета е, че теоретично е можел да достигне височина от 35 000 метра и скорост от 2765 км/ч. Те обаче не са постигнати. Тъй като самолетът реалното е за еднократна употреба, той не се харесал много на плановиците в СССР, а развитието на реактивните двигатели тотално обезсмислили проекта.

Вижте как изглежда DFS 346 >> >> >>



Zeppelin Rammer
Това е ракетно камикадзе, което е трябвало да се забива във вражеските бомбардировачи. Всъщност, теоретично конструкцията на самолета трябвало да издържи на сблъсъка и дори да остане невредима след тарана. Пилотите, които щели да управляват Zeppelin Rammer обаче не вярвали това. Всички построени прототипи били унищожени през януари 1945 година при бомбардировка, а самолетът така и не успял да полети във въздуха - за радост на своите пилоти.

Вижте как изглежда Zeppelin Rammer >> >> >>


Fliegende Panzerfaust
Този странно изглеждащ самолет имал по-скоро пропагандни цели. На теория той е трябвало да бъде дърпан от конвенционален изтребител и да активира ракетния си двигател във въздуха. Кабината трябвало да се разкача от самолета, но да може да се ползва повторно. Fliegende Panzerfaust не полетял никога, но нацистите говорили за него, като за едно от своите "оръжия чудо".

Вижте как изглежда Fliegende Panzerfaust >> >> >>


Silbervogel

На практика това е първият предложен космически самолет, който трябва да бъде изстрелян в космоса благодарение на своите ракетни двигатели. Излитането щяло да стане от 3 километрова релса в Германия. Самолетът е трябвало да лети на височина от 145 километра. Silbervogel е щял да носи 4000-килограмова бомба, която евентуално можела да бъде атомна, а след пускането й е щял да се насочи към Япония, където да кацне. Кратките поставени срокове и края на войната попречили на космическия самолет да напусне чертожната дъска. По-късно разработките били продължени в Съветския съюз, а натрупаните знания били използвани и при направата на совалката "Буран". Американците също имали достъп до натрупаните материали по проекта и създали сходна концепция, която мистериозно била прекратена след успешни тестове. Американците открили, че при проектирането на Silbervogel била допусната една математическа грешка, която щяла да направи приземяването на космическия самолет невъзможно.

Вижте как изглежда Silbervogel >> >> >>


Bell X-1
Това е първият самолет преминал звуковата бариера. Излитането ставало от летящ бомбардировач B-50, който пускал X-1 във въздуха, подобно на бомба, но секунди след пускането се активирал ракетния двигател. Максималната скорост била над 1500 км/ч, но Bell X-1 не бил военен, а само експериментален самолет. Въпреки това, натрупаното знание от полетите на Bell X-1 се използвало при конструкцията на редица свръхзвукови самолети, което от части довело до технологичното превъзходство в авиацията на САЩ по време на Студената война.

Вижте как изглежда Bell X-1 >> >> >>

Ракетните самолети на 40-те 62

Ракетните самолети на 40-те

През 30-те и 40-те години хората смятали, че бъдещето на авиацията ще е ракетно, а не реактивно. Вижте кои са ракетните самолети на това време.

0 1302
40-те години на миналия век са пикът на ракетната авиация - времето, в което тя изглеждала като най-логичното бъдеще на самалотестроенето. Втората световна война също помага за това, като по нейно време са разработени не само множество концепции, но и доста прототипи били тествани и полетяли. Ходът на историята се променил след 1947 година, когато предимствата на реактивните двигатели взели да стават повече. Въпреки, че първият самолет, минал вуковата бариера е ракетен, то  с края на 40-те настъпил и края на ракетните самолети.

Ето и създадените ракетни самолети:

Heinkel He 176
Това е първият самолет в света, задвижван изцяло и единствено с ракетен двигател,работещ с течно гориво. Полетът бил осъществен на 20 юни 1939 година, като постигнатата максимална скорост била около 750 км/ч. Самолетът бил управляван от Ерих Варзиц - човекът извършил първия полет и на ракетен, и на реактивен самолет. Самият He 176 не се харесал на представителите на Луфтваве, които обаче преценили, че концепцията е много перспективна.

Вижте как изглежда Heinkel He 176 >> >> >>


Bereznyak-Isayev BI-1
Още от началото на 30-те години Сергей Корольов започнал да разработва ракетни двигатели, предназначени за евентуален самолет. Проектът се харесал и на маршал Тухачевски. През 1936 година бил създаден ракетен глайдер, с който били извършени множество тестове. Самолетът бил много перспективен, но бил покосен от няколко сериозни проблема. Първият е, че от дизайна на ракетния двигател имало недоволни, които се оплакали на Сталин, че техните (по-лоши) идеи са пренебрегнати. В един момент част от дизайнерите на самолета пък попаднат в Гулаг. Началото на Втората световна война и липсата на по-модерни материали също забавят прогреса по проекта. Въпреки всички трудности BI-1 осъществил първия си полет на 15 май 1942 година, като управлението на самолета било лесно, с изключение на кацането. Тестовете продължили, а скоростта и височината на полета постепенно се повишавала. На 27 март 1943 година се случил инцидент, при който самолетът се разбил заедно с пилота си. Тогава обаче била постигната скорост от над 800 км/ч.

Вижте как изглежда Bereznyak-Isayev BI-1 >> >> >>



Messerschmitt Me 163 Komet
Това е първият самолет преминал бариерата от 1000 км/ч. Освен това е и първият масово произвеждан ракетоплан. Първият полет бил в края на лятото на 1941 година, а перспективите били големи. Самолетът имал висока скорост, бързо набирал височина и можел лесно да унищожи вражески бомбардировачи без да бъде свален. Маневреността след изключването на двигателя била много добра и ставала лесно. Имало обаче и много проблеми - горивото било силно киселинно и имало случай, при който то се изляло в кабината и буквално втечнило пилота. Кацането също било много трудно, а инцидентите - чести. Обсегът на самолета пък бил едва 40 километра.

Вижте как изглежда Messerschmitt Me 163 Komet >> >> >>



Bachem Ba 349
Това е първият самолет с вертикално излитане. Всъщност Ba 349 си излита досущ като ракета. Проект за такъв самолет е бил предложен от Вернер фон Браун, но отхвърлен от Луфтваве. Личната намеса на Хайнрих Химлер обаче спасява концепцията. Самолета разполага с малък течногоривен ракетен двигател и 4 твърдогоривни ракетни ускорителя. В носовата част на самолета са били монтирани неуправляеми ракети, които е трябвало да се изстрелват по бомбардировачите на съюзническите сили. Кацането се е осъществявало с парашут, а кабината с пилота се е разкачала от фюзелажа на самолета. Той впрочем е бил изграден почти изцяло от дърво. Интересната концепция обаче не се доказала, първият тестов полет завършил неуспешно и със взрив.

Вижте как изглежда Bachem Ba 349 >> >> >>



Messerschmitt Me 263

Този самолет е еволюция на Me 163 Komet. Подобрена е била технологията за подаване на гориво, самолетът е станал по-икономичен и лесен за управление, а самият полет е станал с 50% по-продължителен. Дължината на самолета също е увеличена с 2 метра, спрямо Me 163 и вече е 7,83 метра. Въпреки множеството подобрения, края на войната попречила някой от построените прототипи да бъде тестван.

Вижте как изглежда Messerschmitt Me 263 >> >> >>



Northrop XP-79
Този амбициозен американски проект включва множество новости. Конструкцията е от типа на делтовидното летящо крило, позицията на пилота е легнала, за да може да понесе по-голямо натоварване, а корпусът е изграден от модерна магнезиева сплав. В следствие на разработката ракетният двигател бил премахнат, като били монтирани два реактивни двигателя. Тестът се състоял на 12 септември 1945 година, но завършил неуспешно и със смъртта на пилота. ВВС на САЩ стопирали по-нататъшните разработки на иначе перспективната концепция.

Вижте как изглежда Northrop XP-79 >> >> >>


Heinkel P.1077
Това е един от късните проекти, в които отчаянието на германците си личи на ниво конструкция. Самолетът е трябвало да се управлява от децата и младежите на "Хитлерюрген". Пилотът отново бил в легнала позиция, а излитането ставало от почти вертикален ъгъл. Самолетът е трябвало да може да се произвежда бързо и от евтини материали. Бомбардировка на Виена в края на 1944 унищожава единственият създаден прототип.

Вижте как изглежда Heinkel P.1077 >> >> >>


Focke-Wulf Volksjäger
Този проект е трябвало да се превърне в "Народния ракетен изтребител", който да е лесен за управление, но и да има впечатляващи характеристики - максимална скорост от 1000 км/ч и възможност да се изкачва на 6000 метра надморска височина за 1 минута. Краят на войната слага край и на проекта.

Вижте как изглежда Focke-Wulf Volksjäger >> >> >>


Junkers EF 127
Самолетът се ражда в края на войната и няма шанс да напусне чертожната дъска. Стремежът при създаването му е бил да се подобрят характеристиките на ракетопланите, но и да се намали цената на тяхното производство.

Вижте как изглежда Junkers EF 127 >> >> >>


Mizuno Shinryu
Този любопитен проект се ражда в имперска Япония, когато капитулацията изглежда неизбежна. Въпреки това той бързо напуска чертожната дъска и успява да извърши своя първи полет само седмица преди падането на атомната бомба над Хирошима.

Вижте как изглежда Mizuno Shinryu >> >> >>


DFS 346
Този самолет започва, като разработка на Луфтваве, но DFS 346 е завършен в СССР. Пилотът е в легнала позиция, приземяването се осъществява, като кабината се разкача от фюзелажът и пада с парашут. Голямото предимство на самолета е, че теоретично е можел да достигне височина от 35 000 метра и скорост от 2765 км/ч. Те обаче не са постигнати. Тъй като самолетът реалното е за еднократна употреба, той не се харесал много на плановиците в СССР, а развитието на реактивните двигатели тотално обезсмислили проекта.

Вижте как изглежда DFS 346 >> >> >>



Zeppelin Rammer
Това е ракетно камикадзе, което е трябвало да се забива във вражеските бомбардировачи. Всъщност, теоретично конструкцията на самолета трябвало да издържи на сблъсъка и дори да остане невредима след тарана. Пилотите, които щели да управляват Zeppelin Rammer обаче не вярвали това. Всички построени прототипи били унищожени през януари 1945 година при бомбардировка, а самолетът така и не успял да полети във въздуха - за радост на своите пилоти.

Вижте как изглежда Zeppelin Rammer >> >> >>


Fliegende Panzerfaust
Този странно изглеждащ самолет имал по-скоро пропагандни цели. На теория той е трябвало да бъде дърпан от конвенционален изтребител и да активира ракетния си двигател във въздуха. Кабината трябвало да се разкача от самолета, но да може да се ползва повторно. Fliegende Panzerfaust не полетял никога, но нацистите говорили за него, като за едно от своите "оръжия чудо".

Вижте как изглежда Fliegende Panzerfaust >> >> >>


Silbervogel

На практика това е първият предложен космически самолет, който трябва да бъде изстрелян в космоса благодарение на своите ракетни двигатели. Излитането щяло да стане от 3 километрова релса в Германия. Самолетът е трябвало да лети на височина от 145 километра. Silbervogel е щял да носи 4000-килограмова бомба, която евентуално можела да бъде атомна, а след пускането й е щял да се насочи към Япония, където да кацне. Кратките поставени срокове и края на войната попречили на космическия самолет да напусне чертожната дъска. По-късно разработките били продължени в Съветския съюз, а натрупаните знания били използвани и при направата на совалката "Буран". Американците също имали достъп до натрупаните материали по проекта и създали сходна концепция, която мистериозно била прекратена след успешни тестове. Американците открили, че при проектирането на Silbervogel била допусната една математическа грешка, която щяла да направи приземяването на космическия самолет невъзможно.

Вижте как изглежда Silbervogel >> >> >>


Bell X-1
Това е първият самолет преминал звуковата бариера. Излитането ставало от летящ бомбардировач B-50, който пускал X-1 във въздуха, подобно на бомба, но секунди след пускането се активирал ракетния двигател. Максималната скорост била над 1500 км/ч, но Bell X-1 не бил военен, а само експериментален самолет. Въпреки това, натрупаното знание от полетите на Bell X-1 се използвало при конструкцията на редица свръхзвукови самолети, което от части довело до технологичното превъзходство в авиацията на САЩ по време на Студената война.

Вижте как изглежда Bell X-1 >> >> >>