Това навежда на мисълта, че теорията за социалната подкрепа и увеличената продължителност на живота сред бозайниците може да е невярна, съобщава Лайф, цитиран от БТА.

Зоолози от Калифорнийския университет в Лос Анджелис смятат, че продължителността на живота на самотните екземпляри от вида M. flaviventris е с една трета по-голяма от тази на събратята им, които живеят на стада. Наблюденията на учените показали, че в 9 от 11 случая в следените години наред от тях колонии липсват солидни социални контакти.

При това получените резултати подкрепят тези от предишни изследвания, които сочат, че по-общителните бозайници имат по-малко потомство и по-рано умират.

Учените отбелязват, че самотните мармоти се оказали най-възприемчиви, що се отнася до откриване на опасност и изпращане на сигнал за тревога към другите екземпляри от вида.