През последните 60 години военните на някои определени държави усилено са работили над създаването на мощни космически оръжия, с които да надделеят над врага си - още по времето на Втората световна война Хитлер е планирал създаването на суб-орбитален самолет, който да може да бомбардира Америка, без опасността да бъде свален.

Със започването на Студената война обаче тази надпревара става доста по-сериозна, а за разработката на космически оръжия се отделят милиарди, като кулминацията е през 80-те с нереалистичният проект на САЩ за разполагане на военни сателити в Космоса, които да унищожават с лазери съветските ракети - програмата "Междузвездни войни".

В последствие става ясно, че "Междузвездни войни" е блъф, на който руснаците се хващат, но въпреки това космическите оръжия са реалност, а разработката им продължава и днес.

Едно от първите оръжия в космоса е съветската космическа станция Алмаз, орбитирала около Земята през 60-те и 70-те години. В действителност на станцията се извършвали експерименти предимно с военна насоченост, а на борда и било монтирано 23-мм скорострелно оръдие, използвано и в опашката на бомбардировача Ту-22. Оказва се че руснаците дори са стреляли с това оръжие, като това е било тест извършен във време, когато на станцията е нямало никой. Предназначението му е било да унищожава сателити и да пази станцията от приближаващи се обекти.

Преди да влезе в сила договорът SALT II през 1983 година СССР са планирали и дори разполагали ядрени бойни глави в ниска околоземна орбита, като идеята е била при случай на война те незабелязано да бъдат "приземени" на точното място. Развитието на радарните технологии обаче, премахва възможността ядрените глави да останат незабелязани, обезсмисляйки като цяло идеята.

Малко по-назад - през 1929 година германският физик Херман Оберт предлага в Космоса да бъде разположено огромно огледало, което да концентрира слънчевите лъчи в определена точка. Тъй нареченото "Слънчево Оръдие" е трябвало да бъде разположено на 8200 километра от Земята, а площта на огледалата му би била около 9 квадратни километра, което се оказва повече от достатъчно за изпепеляването на цял град.

Лазери в космоса - те присъстват в доста sci-fi филми, както и в редица военни проекти. Оказва се обаче, че създаването им е доста сложно и скъпо - подобни сателити биха имали доста големи размери, поради необходимостта им от големи количества енергия, а това означава, че те са лесни мишени. Набавянето необходимата енергия е друг проблем, който стои пред учените. Освен това атмосферните условия биха повлияли на ефективността на платформата - поразяването на наземна цел с лазер от Космоса едва ли ще се случи в това столетие.

Алтернатива на мощните лазери, разположени около Земята са сателитите, използващи като оръжие големи тръби, изработени от обеднен уран. Те биха могли да бомбардират Земята, а разрушенията им биха се предизвикали не от експлозиви, а от кинетичната им енергия при падането им на Земята - нещо като изкуствени метеорити. Въпреки това ефективността на тази концепция не е била изпробвана, въпреки че за това няма законна пречка - договорът SALT II позволява, разполагането на "Орбитални Бомбардиращи Системи", стига те да не са с ядрени бойни глави.

Проектът MAHEM на DARPA - тук в основата стои разтопен метал, изстрелван с изключително висока скорост към целта си посредством електромагнити. Военните са взели тази идея от новелата на Артър Кларк - Земна Светлина. Малко се знае за MAHEM, защото той е сравнително нов проект, по който явно се работи. Учените обаче не обмислят разполагането на това оръжие в Космоса... поне засега.

Сателити Камикадзета - Това е нещо доста по-реално, а по идеята работят предимно от Китай и САЩ. Става дума за малки микро-сонди, които ще се прикрепят към своите цели - шпионски, военни, комуникационни или GPS сателити. След това "камикадзетата" ще се взривяват, унищожавайки по този начин себе си, но и вражеските спътници.

В този ред на мисли, някои предполагат използването на космическия боклук като оръжие, способно да унищожава сателити.

Секретният космически самолет X-37B - никой не е наясно с целите на малката совалка, но се предполага, че тя може да се използва за бързото и неочаквано поразяване на цели по цялата Земя, при това в рамките на минути.

Електромагнитни лъчения от орбита - Съществуват планове за разполагане на сателити, способни да излъчват електромагнитна радиация към своите цели, "изпържвайки" по този начин всички електрически уреди в определения район.

Метеорити - От доста време военните обсъждат идеята възможно ли е орбитата на малки космически тела да бъде отклонена и моделирана, така че те да ударят предварително избрани мишени. Установено е, че това е възможно, но освен това е и крайно неефективно, скъпо и опасно.

Космическите оръжия ще продължават да стоят на дневен ред, имайки в предвид склонността на човечеството към конфликти и развитието на технологиите. Превръщането им във факт обаче е нещо доста трудно, а ефективността им все още не може да бъде изцяло гарантирана, така че едва ли те ще бъдат приоритет в секретните разработки на военните.