БТА
Юпитер е най-старата планета в нашата система
Учени установиха, изследвайки метеорити, че Юпитер е най-старата планета в Слънчевата система - на 4,5 милиарда години.
75
487
Предишни модели показваха, че Юпитер се е образувал сравнително рано. Сегашното изследване обаче е първото, което определя кога е станало това, съобщава в. "Дейли мейл", цитиран от БТА.
"Тъй като нямаме проби от Юпитер (за разлика от Земята, Марс, Луната и астероиди), в нашето изследване използваме изотопни подписи в железни метеорити, които идват от астероиди, за да определим възрастта на Юпитер", каза ръководителят на международния екип д-р Томас Крюйер от националната лаборатория "Лорънс Ливърмор" в Калифорния.
Учените установиха, че метеоритите са образувани от два генетично различни резервоара на газ и прах, съществували едновременно, но отделно, между милион и четири милиона години след образуването на Слънчевата система.
Най-правдоподобното обяснение за това разделяне е образуването на Юпитер, което е оформило празнота в протодиска от звезден газ и прах и е предотвратило преминаването на материал от единия в другия резервоар. Това, според учените, обяснява защо в Слънчевата система няма суперземи с маса по-висока от земната.
Ядрото на Юпитер е нарастнало до около 20 земни маси за 1 милион години, а след това много по-бавно до 50 земни маси за три до четири милиона години след образуването на Слънцевата система. След това ядрото е започнало да привлича материал, който се е превърнал в газовата обвивка на Юпитер.
"Тъй като нямаме проби от Юпитер (за разлика от Земята, Марс, Луната и астероиди), в нашето изследване използваме изотопни подписи в железни метеорити, които идват от астероиди, за да определим възрастта на Юпитер", каза ръководителят на международния екип д-р Томас Крюйер от националната лаборатория "Лорънс Ливърмор" в Калифорния.
Вижте снимки на Юпитер >> >> >>
Учените установиха, че метеоритите са образувани от два генетично различни резервоара на газ и прах, съществували едновременно, но отделно, между милион и четири милиона години след образуването на Слънчевата система.
Най-правдоподобното обяснение за това разделяне е образуването на Юпитер, което е оформило празнота в протодиска от звезден газ и прах и е предотвратило преминаването на материал от единия в другия резервоар. Това, според учените, обяснява защо в Слънчевата система няма суперземи с маса по-висока от земната.
Ядрото на Юпитер е нарастнало до около 20 земни маси за 1 милион години, а след това много по-бавно до 50 земни маси за три до четири милиона години след образуването на Слънцевата система. След това ядрото е започнало да привлича материал, който се е превърнал в газовата обвивка на Юпитер.