В зората на интернет мрежите не бяха особено развити, PC-тата не бяха масови, а вирусите се пишеха предимно за кеф или като някаква форма на политически протест или младежки бунт. С развиването на мрежите обаче някои престъпници бързо "надушиха", че могат лесно да натрупат голямо количество пари.

Така идва първата вълна от вируси, насочени срещу обикновените потребители. Тогава едно от основните оръжия на киберпрестъпниците са червеите – или вируси, които могат да се саморазпространяват по мрежата.

Червеите променят това, защото са полиморфични - могат да изменят сами своя код. За разлика от типичните вируси червеите са самостоятелни програми и нямат нужда от приложение "преносител". Те подлъгват потребителите, за да бъдат отворени и след това използват връзката на заразената система, за да се свържат с други компютърни системи.

Как започва играта на котка и мишка

Както първите вируси, така и първите антивируси също са статични - те са базови програми без мрежова връзка, като единствената им функция е да сравняват случващите се в РС-то процеси с предварително зададени дефиниции, съдържащи известните към момента вируси.

Развитието на вирусите обаче прави този подход доста неефективен, защото вирусите започват да се изменят сами и не пасват на зададените дефиниции. Така антивирусните програми започват да използват поведенчески анализи и подходи като евристика, за да разберат дали едно приложение е вирус.

В този момент обаче се появява друг проблем - антивирусните трябва максимално добре да определят кое е заплаха и кое не е.

В днешно време вирусите използват и уязвимости в операционната система, браузърите и различните програми. Така те могат да останат скрити за антивирусната. Освен това те могат да работят в оперативната RAM памет. Сравнителна новост е и възможността им да установяват контакт или да си комуникират с команден сървър на киберпрестъпниците.

Това налага разработчиците на антивирусните програми още веднъж да интегрират нови функции в софтуера си - антивирусите вече следят оперативната памет и мрежовия трафик.

Истината е, че докато преди 20 години един компютър е можел да мине и без антивирусна, то днес това е абсурдно. Зловредните кодове постоянно еволюират, престъпниците стават все по-организирани, а животът ни става все по-обвързан с интернет. Няма човек без електронна поща, почти всички имат профили в социалните мрежи, а онлайн банкирането, пазаруването и плащането през интернет стават все по-предпочитани.

Това предоставя огромна възможност пред хакерите и киберпрестъпниците, които все по-лесно могат да се доберат до вашата лична информация и вашите пари.

Какъв трябва да бъде съвременният антивирус

За жалост много от потребителите не си инсталират антивирусна. Други пък решават да хитруват и се сдобиват с безплатна антивирусна или още по-лошо с пиратско копие. Тези решения не са особено разумни поради следните причини:

На първо място, безплатните антивирусни програми често са с много орязани възможности. Оптимизацията им е слаба и те са доста по-алчни за ресурсите на вашата RAM памет и процесор - а както може би се досещате - това бави РС-то ви. Понякога към тях идват дразнещи реклами или екстенжъни на браузъра.

Но най-големият проблем с безплатните антивирусни програми е друг - те не предлагат поддръжка. Това означава, че ако компютърът ви се зарази вирус, криптиращ цялата ви налична информация, то няма да има към кой да се обърнете. Поддръжката не само може да улесни потребители, но може да се окаже жизнено необходима, ако сте жертва на рансъмуеър или друг тип кибератака - а броят на засегнатите от подобни атаки расте бързо дори и в България.

Що се отнася до пиратските антивирусни, то при тях рискът е огромен. При кракнатите програми не се знае какъв код е скрит в крака - така пиратската антивирусна може да се окаже вирус. При използването на публикуван някъде сериен номер, трябва да знаете, че той има ограничен срок на годност. Освен това пиратските антивирусни не разполагат с ъпдейти или по-лошо, не знаете откъде и с какво те се ъпдейтват. няма нужда да споменаваме, че потребителската поддръжка липсва.

Затова, ако искате да сте сигурни, че няма да станете жертва на киберпрестъпници, ако искате да знаете, че никой няма да получи достъп до дебитната/кредитната ви карта или до личната ви информация - решението е едно. Трябва да изберете платена антивирусна програма. Тук най-важното условие е да изберете разработчикът, предлагащ по-добра потребителска поддръжка, защото в днешно време тя е по-важна от останалите функции на антивирусната. А що се отнася до цените, трябва да знаете, че те са далеч по-ниски от колкото очаквате, особено като имате парите отиват за вашата сигурност - на вас или на фирмата ви.