Коментари - Как България бе на крачка от създаването на собствен танк | IT.dir.bg
назад

Как България бе на крачка от създаването на собствен танк

Изследователят Антон Оруш попада на доста интересен военен проект от края на 80-те години на миналия век

Обратно в новината
| Редактор : Стоян Гогов

Коментари - Как България бе на крачка от създаването на собствен танк | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Това " ...Малко след това обаче Военият научно-технически институт е закрит, конструкторите му са уволнени, а документацията - унищожена. Настъпва онова време, в което папки с чертежи на разнообразна съвременна техника се изхвърлят от прозорците и се откарват на вторични суровини. ..." описва много точно идеята на "прехода" реализиран от номенклатурата. Закриване, унищожение, приватизация, разпродажба - цели отрасли в промишлеността , земеделието и животновъдството бяха унищожени от кратуните....затова сега всичко внасяме, магазините,банките,телекомите, фабриките и много други са разпродадени на чужди собственици. Държават е мафия, а народа е свеен до "гастербайтер"

пълни глупости! глинен макет! афтора даже не знае за "Бета"!!!

Така е, но не точно.

Брех, ти да видиш. "Лошите комунисти" от "още по-лошата НРБ" имали научния капацитет да разработват и да произведат танк и имали заводи готови да произведат всичко нужно за този танк, а "добрата" и "демократична", "евроатлантическа", "съвременна" България се радва, че шие седалки за Мерцедес, произвежда волани за БМВ, кабелчета за АУДИ и изнася проститутки, джебчии, миячи на тоалетни и порцеланови мивки и кенефи за великия Западен свят. Е нищо де, важното е че сега в магазина има банани и портокали...

Авторът (с "В" се пише о неграмотний селчадине) какво по-точно трябва да знае за "Бета"-та? Че от нея не остана нищо ли? Че някога беше огромен завод и там се произвеждаше САУ "Гвоздика", че там се сглобяваха ракетните комплекси след доставката им от СССР и после отиваха към Телиш и другите поделения на ПВО и ракетни войски или че и този завод както всеки един друг в страната имаше инженери и отдел за проучване и развойна дейност. ВСЕКИ ЕДИН! Да не говорим за комбинатите! Колко научни институти имаше в страната? Десетки! Пълни със знаещи и можещи хора! Сега те работят зад граница за някой друг. Глупаците дето скачаха по площадите срещу някой и друг долар така и не разбраха, че на никой не му пука за тях или тяхната т.н. "свобода". Комунизмът имаше много грешки и проблеми, но целта на Запада беше икономическо поробване на страните от Източна Европа и СССР. Запада имаше нужда от нови пазари понеже нямаше вече накъде да му расте икономиката. За целта не им трябваше конкуренция и целенасочено разбиха и унищожиха икономиките, науката и образованието на всички тези страни изсмуквайки от тях учени, инженери, химици, лекари и голям брой младежи. Продажниците продадоха България и я предадоха на спекулантите и пишман-капиталисти. Дано някой ден получат възмездие за милионите унищожени съдби вследствие на това национално предателство.

Мммммм, дамммм...Както се казва, дойде педокрацията с новоизлюпените предатели педократи и ебаха майката на всичко в майка България! Все пак западните фекали не искаха конкуренция за своята цивилна и военна продукция от България, трябваше им замо една бананова република с евтина негърска работна ръка, никакваква промишленост и селско стопанство и пазар за техните стоки разграден двор! И нашите педократи продадоха родината си за по няколко цента точно както сега я продават козяцките гъзолизци на боклучави краварски гъзове !

А беше време когато България имаше промишленост и машиностроене, и дори си произвеждаше собствено БМП!! Българското БМП-23/30 каквото можеха да правят само няколко държави в света!

1988 година е края на 90-те, а не края на 80-те. Същото е като 2020 година не е в 20 век, а в 21 век. Но нищо, някои журналя живеят в 19 век.

Ама не е същото! За вековете е така. Първи век завършва със 100-тната години и втори век започва със 101-вата. 20-ти век завършва с 2000-ната година и 21-ви век започва с 2001-ва година. Но 80-те години са от 1980-та до 1989-та. Все едно да съм роден 1980-та и да съм 90-ти набор.

Да, защо не направиха едно копие на някакъв танк, както направиха с Правец 8 (1:1 копие на Епъл Уан)? За 45 години комунистите ни върнаха 200 години назад от нормалните държави. Когато 50-те и шестдесетте хората караха коли с климатици, екстри, в София най-ползваният транспорт е каруци. Стига толкова "братство", че за 1000 лади на година си давахме 70% от зеленчукопроизводството на "братушките". Никога повече комунизъм в България!

То, щото е много сложно да направиш танк.. Ако беше сложно, руснаците нямаше да могат да правят. Виж, чиповете и компютрите вече са пипкава работа, затова и нито русите, нито ние не го докарахме доникъде. Ама то и с колите е така - още по комунизма дойдоха от Рено, сложиха ни всичко наготово и пак се оакахме с Булгаррено. Руските автомобилни боклуци, които продължават да се произвеждат и през 2020 г. няма да коментирам - пак Рено отиде, изкупи им всичко и реално това са дачии с руска емблема, защото почти 100 години русназите не успяха да направят инжекцион, който да гори по-малко от карбуратор. Абе, "велика държава" е таз Рассия

Циган, прост си.

Тъй луи? А АЕЦ Козлодуй, Кремиковци, Златица , Правец кой ни ги построи? ДЕбилните луди говеда от кочината Америка ли? Или бяхме на ПЪРВО МЯСТО НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ ПО ПРОМИШЛЕНОСТ, А В СВЕТОВЕН МАЩАБ НА ПЪРВО МЯСТО ПО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРОКАРИ МОТОКАРИ И ДОРИ ПРОИЗВЕЖДАХМЕ КОМПЮТРИ И ЯПОНИЯ ИСКАШЕ ДА СЕ КООПЕРИРА С НАС, А В СЕГАШНА ПЕДОКРАТИЧНА БЪЛГАРЯ ПРОИЗВЕЖДАМЕ ПРЪЦКИ С ЛУК И КОЗЯЦКИ ПОДЛОГИ!

Овчи, знаеш ли откога има ядрена енергетика в една Франция, да речем? ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ по-рано, отколкото ние си завършихме блоковете. Каква промишленост? По какво сме били "първи", заблудено дете? Да, електрокари правехме - много е сложноедно шаси с акумулатори и кабел към електромотора. Оф, защо ли си губя времето да споря с пенсионери..

Не обиждай майка му! Това, че е дебела и космата не значи, че е мъж - виж Нинова, една чиста жена!

прецакаха хубавата ни държавица! Продадоха я за шепа долари!

А бе дирчовци престанете да пишете глупости – след някоя и друга година някой може да каже, че през 80 те сме имали разработен и междугалактически кораб ! В института за който пишете 90% от служителите дяха жени или любовници на разни офицерчета, а имаше и голяма част и със средно образование .......

Да, вашите другари. Стига ревахте, работете.

Най-вероятно, както и сега, проектът е бил с цел източване на пари и макетчето - детска играчка е било единственият реален резултат от него.

Царски сме живяли. Да построиш рафинерия без нефт и металургичен комбинат без руда. А в замяна сме подарили незнам колко тона злато, консерви и какво ли не на нашите братушки. Като спомена за Кремиковци, нали беше супер производителен и суперпечеливш комбинат, с най-високите световни технологии? Как пък не се намери някой социалист с добро сърце, който да предложи двойно от продажната му цена и да го купи не за 1 долар, а за 2, и да започне да печели милиарди и раздава на бедните? Аааа, сетих се, имаше един социалист-комунист, Сашо Томов, министър-председател на БСП в сянка, най-добрият икономист, когото познавам. Верно, той успя да вдигне предприятието, с помощта на индийските си приятели и нахрани всички български пенсионери и нуждаещи се с милиардите, които Кремиковци спечели. И понеже всички българи станаха милионери, а целия свят се зарина с кремиковска стомана, се наложи да спрат завода.

"Хубавата" държавица имаше външен дълг 110% от БВП. Но понеже е пълно с лъжливи боклуци ще цитирам Петър Младенов на пленума на ЦК на БКП 1989 г.: Ние обаче няма да се окажем на висотата на своята отговорност пред народа като уп­равляваща партия и като Централен коми­тет, ако не видим, че през последните годи­ни страната навлезе в период на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие. Когато говорим за сериозна кризисна си­туация ние имаме предвид следните явления и тенденции, оказващи силно социално, икономическо, политическо и морално влияние върху общото състояние на нашето общество: – дълбоки деформации в обществото и системата на управление, – стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурно­то и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопан­ската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, – увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция, – сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности, – достигане на уродлива стенен в развитието на режима на лична власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това сериозно намаляване на доверието към пар­тията. Обективната оценка на социално-икономическото състояние на страната трябва да за­почнем с извода, че предишното ръководство ни оставя в наследство един прогресиращ икономически спад. Обективната оценка на социално-икономическото състояние на страната трябва да за­почнем с извода, че предишното ръководство ни оставя в наследство един прогресиращ икономически спад. Първо. Очертава се силно спадане на тем­повете на икономическия растеж. Като имаме предвид, че това спадане протича паралелно с бързо увеличаване на вът­решния и външния дълг на страната и на инфлацията, може да се направи изводът, че по същество през последните години не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад. Второ. Появиха се и се задълбочават ня­кои остри диспропорции в икономиката. Влоши се материалната и суровинната осигуреност на производството. Прогресивно се увеличава делът на амортизираните про­изводствени фондове, който в края на 80-те години достигна 40–45 на сто. Нарушиха се основни народностопански баланси. Засили се тенденцията на изоставане на количеството и качеството на произведените стоки от изискванията на потребителите. Про­изводството на редица стоки през последни­те няколко години е по-малко в сравнение с 1980 година. Това се отразява преди всич­ко върху жизненото равнище на хората и върху състоянието на вътрешния пазар. Особено опасна за цялостното развитие на страната е нарастващата "пропаст" между па­ричните средства на населението и налични­те стоки и услуги. Така например за пери­ода след 1980 г. паричните доходи на насе­лението са нараснали с 54 на сто, а обемът на стоковите фондове — с 39 на сто. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само през 1989 г. се очаква свободните парични средства да се уве­личат с още 1,8 млрд. лева! Трето. Изключително сериозни проблеми се натрупаха във финансовата сфера. Дър­жавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разходи. Много от тях прикри­ват некадърност в управлението, неефектив­ни инвестиции, нискокачествен и лошо орга­низиран труд. ПРЕКОМЕРНИТЕ РАЗХОДИ НА ДЪРЖАВАТА И СЪЗДАДЕНАТА СЛОЖНА СИСТЕМА ОТ ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ НАПРАВИХА ГОДИШНИЯ РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, НАДБАВКИТЕ И ПРЕМИИТЕ ОКОЛО 7 МЛРД. ЛВ, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАД 1/4 ОТ ОБЩИЯ РАЗМЕР НА БЪДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ. КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ТОВА МНОГО ГОДИНИ НАРЕД БЮДЖЕТЪТ ПРИКЛЮЧВА С ГОЛЯМ ДЕФИЦИТ. ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БАНКИТЕ НАДХВЪРЛИ 10 МЛРД. ЛВ ПРИ ГОДИШЕН РАЗМЕР НА БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ЗА 1988 Г. 26 МИЛИАРДА ЛВ.. Всички тези проблеми намират краен из­раз в задълбочаването на инфлационните тенденции. Непризнаването на инфлацията досега, а оттук и отсъствието на надеждни лостове за нейното управление ускоряват обезценяването на българския лев, намаляват неговата вътрешна и външна покупателна способност. ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ТРЕВОГА БУДИ СТРЕМИТЕЛНОТО НАРАСТВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НИ В СВОБОДНО КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА. БРУТНИЯТ ДЪЛГ НА ДЪРЖАВАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАДХВЪРЛИ 10 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИТЕЖАВАМЕ ЗЛАТНИ ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ В РАЗМЕР НА ОКОЛО 1,3 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ОТ ПРЕДОСТАВЕНИТЕ КРЕДИТИ НА ДРУГИ СТРАНИ ЩЕ ПОЛУЧИМ В БЛИЗКИТЕ ГОДИНИ ОКОЛО 1,8 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ЧИСТИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАБЛИЖАВА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА, КОЕТО ТРЯБВА ДА ОЦЕНЯВАМЕ КАТО КРИТИЧНА ГРАНИЦА. Особено неблагоприятно е, че нарастване­то на задълженията става на фона на намаляваване на постъпленията в конвертируема валута и при съхраняване на зависимостта на икономиката и на социалната сфера от вноса по второ направление. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута. САМО ЛИХВИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТЯХ, ЩЕ ВЪЗЛЯЗАТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ НА 4—4,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Ако не променим нещата, над половината от го­дишните ни валутни постъпления ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погашенията ще погълнат и значителна част от прираста на националния доход. Същевременно трябва да отбележим, че в последно време страната изплати задълже­нията си към социалистическите страни и в момента нашият платежен баланс с тях е уравновесен. Четвърто. Като цяло можем да говорим за относително, а в някои случаи и за абсолютно намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската иконо­мика. В основата на тази заплашителна тенденция лежат сериозни инвестиционни греш­ки през последните две десетилетия. Същевременно трябва да отбележим, че ние се­риозно изостанахме в технологичната област, в качеството на стоките и тяхната надежд­ност. Казаното потвърждава извода, че народното стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад. Големият въпрос е: какви са причините за натрупаните негативни явления? Преди всичко трябва да напомним, че на­чалото на сегашните трудности на страната датира още отпреди 15–20 години, но те особено се изостриха през последните две пе­тилеткиПрез целия този период независи­мо от решенията на партийните конгреси и конференции страната продължи да се раз­вива на екстензивна основа при непрекъс­нато увеличаващ се недостиг на трудови и суровинни ресурси. Икономиката започна все по-често да боледува, което намираше израз в моралното и физическо изхабяване на ос­новните фондове, в увеличаването на разме­ра на незавършеното строителство, в нама­ляването на общата ефективност на произ­водството. Благодарение на специфичната икономиче­ска ситуация, създала се след суровинно-енергийната криза през 1973—1975 г., страната успя да привлече допълнителни външни източници на растеж, което тогава позволи временно да се даде нов тласък в развити­ето на икономиката. Ние не използвахме оба­че пълноценно тези възможности. Направените през същия период погрешни инвестиции не доведоха и не можеха да до­ведат до позитивно развитие на икономиката. Именно през тези години бяха изградени мощности, които днес не дават нито печалба, нито валута, но затова пък тежат като во­деничен камък на шията на националната икономика. Става дума за обекти, които из­държа цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е силно нерентабилен, струва на бюджета над 1,2 млрд. лева. Сериозни са последиците от строителството на някои мощности в Русе, на леярните заводи в град Раковски и дори от толкова рекламиралото обновление на хими­ческите заводи в Девня. Допуснатата диспропорция между развитието на финалните производства и производството на материали и комплектацията за тях доведе до прекомер­на зависимост на изградените през 70-те и 80-те години мощности на електрониката, химикофармацевтичната промишленост, леката индустрия, машиностроенето и други, а от­тук и на народното стопанство като цяло, от вноса срещу конвертируема валута. Когато говорим за трудности в икономиката, трябва да имаме предвид и факта, че през последните няколко години ние не ус­пяхме да се адаптираме към световното сто­панство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас. Върху проблеми­те на българската икономика се отразяват и трудностите на нашите партньори, страните – членки на СИВ. И така, не можем да не си дадем ясна сметка, че основната причина за натрупали­те се деформации и кризисни явления се корени в самата същност и механизмите на командно-административната система за уп­равление. Не е случайно, че практически всички социалистически странисе изправи­ха пред еднакви или сходни проблеми в икономическата и в социалната област.

Суперцентрализацията на икономи­ческата власт доведе до необосновани инвес­тиционни решения, до произволно определяне на плановите темпове на растеж, до неп­рекъснат административен натиск върху всички елементи на икономическата система и създаването на послушен апарат от ръковод­ни стопански кадри. Без да омаловажаваме отговорността на други лица и органи, особено искаме да посочим голямата лична отго­ворност на другарите Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Стоян Овчаров и Петко Данчев. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пъ­тя на увеличаването на външните и вътреш­ните задължения на страната. Тази полити­ка с основание може да бъде наречена "след мен – потоп". По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека. Волунтаризмът в сферата на икономика­та се прояви особено силно по отношение на правителството. През последните няколко го дини то беше обезсилено чрез изземване на неговите функции, чрез непрекъснати и не­обосновани структурни и кадрови промени. Той намери израз и в постоянните и необ­мислени реорганизации, в абсурдната прак­тика на безкрайни промени на регулиращи­те стопанската дейност нормативни докумен­ти. Напълно бе пренебрегната ролята на На­родното събрание при обсъждането и решаването на народностопанските проблеми и особено при изграждането на нашето стопанско законодателство. Не може да оценим иначе освен като израз на най-грубо недомислие и безотговор­ност одържавяването на кооперативния сектор и унищожаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства – акт, който в много отношения има необратими последици. Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години фактически доведе по административен път до ликвидиране на кооперативния строй на се­ло= Това в голяма степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха много села, обявени за безперспективни и със "затихващи функции". Главният показател за оценка на работа­та беше т. нар. "среден добив от единица обработваема площ". Цената на постигнатите успехи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аг­рарно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство. От традиционен износител България стана ежегоден вносител на карто­фи, фасул, зеле, лук, фураж и други сел­скостопански стоки за стотици милиони долари. Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното — откъсна структурата на бъл­гарската икономика от естествените й при­родно-климатични условия, унищожи тради­ции и култура, създавани с векове. Гигантоманията и премахването на малки и средни производствени звена засегна най-чувствител­но производството на хранителни стоки, тър­говията и общественото хранене, създаде се­риозни проблеми в бита и начина на живот на хората. Не дадоха очакваните резултати и много­то опити в страната през последните десе­тилетия за икономически реформи. Не можем да не отбележим, че в тях се съдържаха не­малко правилни замисли и начинания, че има­ше стремеж към демократизиране на иконо­мическия живот. Тези опити за стопански реформи през втората половина на 60-те и в края на 70-те години не засегнаха на­растващото одържавяване на икономиката и режима на лична власт. Ето защо произтичащите от тях практически промени се ока­заха крайно ограничени и недостатъчни. Бю­рократичната върхушка се боеше да не на­вредят на нейния монопол върху властта и фактически ги бойкотира. Половинчатите преобразования бяха проведени по административно-силов път. Новообразуваните иконо­мически единици, кълнове на новото, линеят в условията на съществуващата и досега командно-административна система. Всички тези подходи в своята съвкупност свидетелствуват за една главна особеност на икономическата политика на системата. То­ва не бе политика, обърната към човека. Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности, нея я движеха други пружини и мотиви. Дълбоко вредоносен бе користният интерес на "началниците" на икономиката да се докарат пред висшето ръководство с из­пълнение и преизпълнение на плана, с "про­бивни" идеи и стратегии. Създадоха се усло­вия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели. "Нагоре" вървеше лъжлива информация, надолу — зави­шени възнаграждения за мълчание и съуча­стие, един общ заговор срещу благополу­чието на народа. Държейки с желязна ръка крана на раз­пределението, административно-командната система откри път за различни извращения. Създадоха се привилегии в социално, профе­сионално, йерархично и класово отношение. Произволът с механизма на разпределение­то доведе до противопоставяне и съзнателно разпалване на антагонизъм между различни групи като работници и селяни, работници и интелигенция. Тези извращения убиваха вя­рата у много хора, пораждаха у тях безве­рие и цинизъм. Живият интерес към труда чувството за дълг отстъпваше място на по­требителско отношение към живота. Създа­доха се условия за корупция, за разгръща­не на "икономика в сянка", за най-различни мафии. Свръхцентрализираният механизъм за планиране опорочаваше естествените връзки ме­жду социалните групи. Контактите между производители и потребители се контролира­ха от центъра и не благоприятствуваха здра­вословното развитие на стопанството и тър­говията. Спъваше се създаването на кори­гиращи механизми, на механизми за саморегулация, затрудняваше се формирането на самоуправляващо се гражданско общество. Лишеният от стоки потребителски пазар повишава с всеки изминат ден градуса на социалното напрежение. Липсват или трудно се намират продукти от първа необходимост. Свой дял имат и трудностите в придобиване на по-трайни и ценни стоки като телевизори, перални, хладилници, автомобили. Като при­бавим редица други липси на стоки за ши­роко потребление и послушаме какво се го­вори по многолюдните опашки, можем ясно да си представим тежката психологическа ат­мосфера. Дори в последно време, когато бяха ут­върдени радикални виждания за създаване­то на социалистическа пазарна икономика и на фирмена организация, носителите на ко­мандно-административната система не сложи­ха оръжие. Независимо от мнението на правителството и на редица специалисти ново­образуваните фирми бяха изградени по ад­министративен начин — кампанийно и без необходимите проучвания. При формирането на техните ръководства се подходи по тради­ционния път. Създаването на фирмите се из­ползва за ликвидиране на производствената демокрация и на самоуправлението на тру­довите колективи. За сметка на това се за­силиха технократичните тенденции. Няма да е пресилено, ако се каже, че една част от апарата, включително на най-високо равни­ще, се уплаши от демократичните промени и побърза да сведе техните последствия до ми­нимум. И нещо много важно: икономиката на ко­мандите "от горе", гигантските проекти, лип­сата на достатъчно демокрация и гласност, невежеството и егоистичните интереси на административно-бюрократичния апарат бяха на път да унищожат прекрасната българска при­рода. Нашите плодородни полета са напоени с химикали, нашите бистри води са отрове­ни и черни от замърсяване, въздухът в ре­дица градове направо е опасен за здравето. Разбира се, за редица от острите екологич­ни проблеми на страната има и външни при­чини. Но главното е, че у нас е налице еко­логическа криза, борбата с която не търпи отлагане нито ден, нито час. Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да ха­рактеризираме като прединфарктно състоя­ние."

В края на 80-те години и СССР, и България беше вече обхваната от сериозна икономчиеска криза. Най-доброто, което тодор живков успя да измисли, бе да намери враг и този враг бяха 900,000 български турци, които бяха най-трудолюбивата част населението (и цялата тютюнева промишленост се крепеше на тютюна, който те отглеждаха). Прогонването има срина окочнателно икономиката и изпразни окончателно магазините. Та видяла мухата че подковават коня, вдигнала и тя крак...

Защото се хвърляха милиарди за безсмислени "проекти" на "наши хора" в безмислени по съществуването си институти и учреждения. Същото е, както днес се строят асфалтови "магистрали - корупция чак до самоунищожение. В същото време всеки опит за частна самоинициатива и стартъп се унищожаваше от корен.

Ра,бирам, че работата спира, но не разбирам защо се унищожава документацията! Това прилича на умишлено действие срещу държавата!

На България не е нужен плаващ танк. Къде ще плава? В Куру дере ли? Идеята е била да се продава за долари, но и това няма как да стане по много икономически, политически и технологични причини. Заданието е погрешно. Никой не може да направи супертанк. В Германия са се опитали през ВСВ, резултатите ги знаем. И Германия и СССР не са го постигнали. САЩ не са се и опитвали.

За българина само мотика !

Хората, които тогава са проектирали и работии по този проект са още живи, а техниката е налице и още се използва.. Мисля, че няма проблем, стига да има желание отново да се изработи прототип. Но за серийно производство и пазарен дял трябва як гръб, както и по-рано.

По вашата логика САЩ трябва да ги закриват с тези трилиони долари дефицит. Вече и да ги напечатат не могат, та ни ги показват само на дисплеи.

Строенето на ,,асфалтови” магистралши си осъществява от частни фирми.Ако имаше такава голяма корупция както се опитвате да внушите.От ЕС щяха да спрат финансирането и да търсят отговорност.А голяма част е и съфинансирано и от държавата която ако беше толкова зле както се опитвате да я представите нямаше да има пари

Идеологията и политическите режими са едно, ефективният мениджмънт е друго!! В много форуми за космонавтика руснаци пишат и признават, че са нямали добър мениджмънт, с който да си направят ракетата и да изпратят хора на луната първи. Не технология, не наука, а мениджмънт. Имаме си умни хора, само че нямаме добър мениджмънт в публични институции.

големи глупости си написал! Тогава на България и предстоеше 3-то технологично обновяване! И турците в България по тогавашно време бяха доста галени от властта, обаче същите щото не са точно турци си мислеха че в Турция ги чака мед и масло! Тогава Запада водеше всякаква война срещу България!! Истина е че Тодор Живков направи грешка със смяната на имената! Правилно беше да им издаде паспорти и да ги запрати към Турция да разберат че ги чака един доста тежък живот!