Как преследвана от САЩ студентка направи науката по-достъпна
Александра Елбакян споделя милиони научни статии напълно безплатно
Обратно в новинатаКоментари - Как преследвана от САЩ студентка направи науката по-достъпна | IT.dir.bg
Коментари
Направила е нищо. Комунистическата идея?! Да си публикува идеологически комунистически простотии, от който никой не се интересува! Защо ще краде труда на хората? Ако някой иска да си споделя безплатно откритията, може да го направи без никакъв проблем!
Ти очевадно си малоумен. Става въпрос за публична наука, това което е свободно публикувано в научни списания. Направено е от учените, за публикацията в научно списание не се плаща нищо на учения, защото е въпрос на престиж и чест да публикуваш ако си учен от публично финансирана научна институция. А гадовете от списанията пълнят гуши, като искат пари за достъпа до списанията, в които са публикувани нещата на учените БЕЗ ДА ИМ СЕ ПЛАТИ И СТОТИНКА ЗА ПУБЛИКАЦИЯТА.
Голема работа е! Почти всичко най-ново от публичната наука , което е публикувано в скъпарски списания за хиляди долари абонамент годишно се намира там веднага. Обаче, имам препоръка да качват и придружаващите материали, когато има такива към някоя статия.
Комунисти, сър!
И защо не работи с ПРОСТ ЕЛЕМЕНТАРЕН https протокол, ами иска да си инсталирам разни гдости на машината?! Ако иска да споделя нещо - да си го сложи в пиратския залив и готово. Този сайт НЕ Е безопасен, внимавайте!
Ако е еднократен акт ок. Ако разгледаме нещата в развитие ще се окаже, че всички комунистически идеи са ялови. Някои хора са се трудили 10-20 години за да стигнат до знанието за дадена статия. Когато тя се разпространява безплатно няма да получат нищо за труда си. Излиза, че ако си монтьор за всяка операция ще ти платят, ако си учен - не. Според Ленин интелигенцията е слуга на народа, но до къде стигна коминизма? Кой ще чете безплатните статии, за да измисли нещо и някой велик алтруист да му публикува безплатно труда. Ще има кой да чете безплатните статии, ако все някъде комунизмът не е победил. Нормално такава дейност може да се организира не като пиратска, а като благотворителна. Спонсори плащат на учени, които не могат да си го позволят или самите учени предоставят намаления или безплатно ползване за колеги в нужда.
Авторът на труда си е получил парите още при публикуването на материала. Не го мисли.
Авторът на статията си е получил парите ПРЕДИ публикацията, още като е започнал изследването. Парите от скъпите абонаменти отиват в джобовете на издателите. А "да ама" е обикновен луд "демократичен" трол, който лае всяка глупост, която му се спусне от американското посолство. и както се вижда ВЪОБЩЕ не е запознат с процеса на публикуване на научни статии. Както и всички останали луди "демократи"
Какво сте се разспорили. До 2010 достъп до западните журнали имаха само видни господа от БАН и бе нещо като запазена марка за по от сой. Обикновените учени нямаха такъв достъп. Помян,че една колежка се молеше да наши учени извън България да праша такива нещша за четене и тогава sch-hub всъщност разруши господството на комунистите в БАН. Т.е повечето учени си го ползваха и комунистите от БАН не бяха привилигировани, освен да крдата от руснаците. Така че добра р4абота свърши това срещу комунистите в БАН. Точно.
До 2010 г. достъп до библиотеките на Elsevier и Science Direct имаше само който си плати по проект. Сега всички учени имат достъп, благодарение на МОН. Sci-Hub върши работа за по-малките бази данни, но практически е като по торент тракерите - нещата от големите библиотеки ги има, а по-апокрифните - не.
Пробвах да намеря нещо в базата, която е платена от държавата. Не ми беше по силите, поради нефунциониращ и нефунционален сайт. Но и аз не съм учен- може и от това да е. Бихте ли ми казал как непрофесионалист да се възползва? Благодаря предварително.
не е ли същото като wikipedia, да обяснят каква е разликата
Публикуването на един научен труд не е проста работа. За да влезе статията в научно списание, то освен рецензент, тя трябва да бъде прегледана от признати учени в областта, и съответно - одобрена (на това му викат peer review). Веднъж одобрена, издателят я вкарва в елетронна библиотека И ЗАПОЧВА ДА Я ОТДАВА ПОД НАЕМ И ПРОДАВА. В зависимост от издателя и типът на статията, едно "продаване на 20-30 страници статия може да стигне до 100-на долара, като най-евтините, които съм виждал, са около 30-на долара. Сега, ако пишеш средна работа дисертация (нарпимер, 12,500 думи МБА дисертация), изискването е около 100 цитирани статии. Ако трябва да си го плащаш от джоба, това много ще затрудни финансово всеки студент. Разбира се, това не е точно както го описвам. Университетите слкючват специални договори с въпросноте издателски къщи и получават цени в много пъти по-ниски. А целият проблем е, че авторите получават някакви трохички от тези огромни цифри. Този проблем не е от вчера и създаденото от тази мацка е наистина огромно постижение за науката. Това, което аз съм правил, ако нямам достъп до статия, е да прочета абстракта ѝ и да пиша по тази информация. Абстрактът, обаче, е само 200 думи, и ако говорим за сериозна наука, това е крайно недостатъчно.
Забаравихте да кажете браво на DW.
