Колко е паметта на космическия телескоп "Джеймс Уеб"?
Струващият 10 милиарда долара апарат изостава в някои отношения от бюджетните смартфони
Обратно в новинатаКоментари - Колко е паметта на космическия телескоп "Джеймс Уеб"? | IT.dir.bg
Коментари
Как ли оперира на милиони километри от Земята, като нищо и никога не може и не е напускало околоземна орбита. Лъжи, лъжи и пак лъжи. И то скъпи. Добре че има кой да им вярва на тези от Уолт Дисни и фото шоп ексоертите от НАСА.
танковете, самолетите може и да са ти силна област, ама телескопите и дисково-запаметяващите устройства не са. Доста се смях като ти прочетох коментара, че телескопа е щял да се завърти ако има такъв диск монтиран на него. Само да те светна на темата движенмие в космосът, Всичко се движи там и то с ГУЕМА скорост. По твоята логика, като си пусне CD - то на лаптопът руснака на станция МИР и тя започа да се движи самостоятелно от северният полюс на земята до южният, не и трябва никякво гориво.
Нищо чудно. Защитата от радиация на този ssd може да се предположи , че тежи доста повече от самия диск.
Не теглото е от значение, а начина на изработка на самота ССД. и понеже е поръчано и направено преди няколко години е с този капацитет. инак външни защити им е все тая дали ССД е 68 ГБ или 1 ТБ. Ако не блокираше ИП адреси можеше да научиш повече за света.
В космоса често долитат фотони с огромна енергия, за защита от които биха били нужни тонове олово. Сигурно има защита, но е ясно, че тя не може даащити напълно. Проблемът със защита се решава с неколкократно дублиране на информацията и сериозни кодове за откриване и отстраняване на грешки. Матрицата обикновено не е стандартна. Дори технологията за изработка на радиационно-устойчиви полупроводници е доста различна. За цените - по-добре не питай. Радиационно-устойчив процесор с 300 хиляди транзистора и честота 20 MHz струва около 350 хиляди долара.
Високоенергетични частици , основно гама-лъчение достига дори и до нас през атмосферата. Често съм го наблючавал по време на измервания с детектори в основата на които е електронен умножител. Получава се т.нар. "спайк", сигнал с остър пик многократно превишаващ границите на нормалния. И какво се прави тогава? Нищо особено, има алгоритъм за офлайн-почистване на данните от тези сигнали.
Изобщо на космическите апарати не се вграждат твърди дискове тип "винчестер", с въртящи се плочи. Въртенето на диска предизвиква завъртане на космическия апарат в другата посока по закона за запазване на импулса на въртене. И това разбива ориентацията. Което е особено важно за Уеб, там насочването е сигурно до части от ъгловата секунда ...
два диска с обратни посоки на въртене (напр. долепени гръб о гръб) няма ли да се неутрализират взаимно?
Вероятно да. Но трябва да са напълно еднакви и то с голяма точност, както и че винаги трябва да ги въртиш и двата, без значение дали ползваш и двата. А това харчи ток, който е ограничен от енергетическите параметри на апарата.
Вторият диск може да е резервен и да копира, както е при сървърите. Електроенергията не е проблем защото Телескопа има слънчеви панели, а при него Слънцето не залязва
Какво ли са правели едно време с магнетофони и касетофони...
Честно, понякога избиваш рибата, с простотията си... диска на харда, ще завърти телескопа... мале....
Зависи какво разбираш под "завърти". Някакви отмествания е възможно да се получат, а това е апарат с фина настройка.
Гогов не съм чувал , коя да е памет да е мекотелна ... затова се казва хард диск
Това явно е опит да се преведе SSD (solid state drive)... има си превод на български, но определено не е "твърдотелен".
точно твърдотелен, защото няма движещи се части за разлика от така наречения "твърд диск" щото едно време дискетите също се смятат за дискове, но са били гъвкави
@4e! Викат им се статични дискове или просто се ползва акронима SSD без да се превежда. В "solid state" думата "solid" не се отнася за твърдост/мекост на използваните материали.
Това винаги е така при техниката, която работи в космоса. Един от преподавателите по микропроцесори в теническия университет ни казваше още преди години - вътре в международната космическа станция космонавтите ползват лаптопи, които са с последен модел процесори, но самото управление на МКС е с процесор на интел 486, който е надеждно тестван, но е от преди 25 години.
