Колко галактики има във Вселената (снимки)
Предполага се че те са поне 200 милиарда на брой
Обратно в новинатаКоментари - Колко галактики има във Вселената (снимки) | IT.dir.bg
Коментари
Това са лъжи и измислици. Няма галактики, няма вселени и планети. Има само земята, която е създадена от Господ, и всичко друго е холивудска манипулация. Трябва да се набляга на повече часове по православна славянска релгияи, отколкото на разни измлислени науки.
Раса, която не може да напусне орбитата си излиза с изчисления и изводи относно Вселената... Звучи като високоинтелектуалните спорове от Библията "колко ангели и дяволи могат да се поберат на върха на игла"...
Ти винаги ще си в орбита :) Но не се притеснявай по статистика ще си от по щастливата част на човечеството.
"Откриването на точния брой на галактиките във Вселената обаче е по-трудно." Да не се окаже, че има Google Вселена - навигация за Андроид и ИОС :))) Търси се само превозно средство !
"Вселена е разпръсната на пространство от поне 93 милиарда светлинни години" и "тя е възникнала преди около 14 милиарда години". Интересно противоречие в статията или на мене много ми куцат математиката и физиката? Ако вземем предвид Теорията на големия взрив и Теорията на относителността би трябвало да е около 28 милиарда светлинни години, радиуса на най-отдалечените части да са 14 М год., а според статията излиза над 3 пъти повече?
Под пространство може би нямат предвид диаметър на окръжност (14*2), а площ на кръг или кубатура на сфера.
Два дни до Апокалипсиса: Към земята се приближава огромен астероид и героични руски космонавти излитат, за да заложат свръхмощна атомна бомба в недрата му. Един ден до Апокалипсиса: Към земята се приближава огромен астероид, снабден със свръхмощна атомна бомба и пияни руски космонавти...
Водеща теория към момента твърди , че в началото на Големия взрив Вселената се е разширила със свръхсветлинна скорост. След този момент вече, можеш да приемеш че разширението на границите става със скоростта на светлината.
Причината в това “несъответствие“ в сметките се нарича разширение на Вселената, породено от тъмната енергия.
Скоростта на светлината не е това, коети ни учат-300 000 км.в секунда.По-моему, това е скорост на светлинен лъч но не на светлината като цяло.Слънцето сипе светлина постоянно върху Земята и ако се измерва нейната скорост с факта, с колко се движи земята, може да се стигне до любопитни изводи достойни за размисъл.. Тя се движи със скорост 29,783 km/s което не усещаме въобще.Всеки от нас "хвърчи" с тази скорост, прикрепен към земята.Учените все още не са ни обяснили, как така, на отгромни рразстояния има някаккъв светещ обект, вижда се с микроскоп.Как така се е запазила сметлината му в необятната шир? Нима няма нищо, което да я спре? Светлината била изминавала милиарди киллометри за да достигне до земята.И се запазва??? Вселената се простирала на 93 милиарда светлинни години.Тя или материята е въпросът!
Няма грешка. Наистина по последни данни размера на вселената е оценен на около 90 млрд. св. години. Взети за впредвид инфлацията, увеличаващата се скорост на разширение и др. В случая превода е горе-долу верен...
Пространството може да се движи по-бързо от светлината и на два пъти това всъщност вече се е случило: - много скоро след Големия взрив започва много кратко, но изключително бързо разширяване на Вселената, наречено инфлация. То започва 10-36 секунди след Големия взрив и продължава 10-24 секунди, но Вселената се разширява 1060 пъти преди да установи сегашния си темп на разширяване. И разширяването е било по-бързо от светлината. - от края на двадесетте години на миналия век, Едуин Хъбъл (Edwin Hubble) установява, че Вселената се разширява и галактиките се отдалечават от нас. Хъбъл определя, че това се случва по известния закон на Хъбъл, v=HoD, където v е скоростта на отдалечаване на една галактика, Ho е константата на Хъбъл постоянна и D е разстоянието до системата. Колкото са по-далечни галактиките, толкова по-бързо се отдалечават от нас. Там е работата, че не самите галактики се отдалечава от нас, защото това би било експлозия. Не, всъщност галактиките се движат заедно с разширяването на пространството, заедно с всичките стотици милиарди други галактики във Вселената. От закона на Хъбъл следва съществуването на т. нар. Обем на Хъбъл, част от Вселената, в която галактиките се отдалечават със скорост до скоростта на светлината от нас. Това означава, че извън този Обем на Хъбъл има област, в която галактиките се отдалечават от нас със скорост повече от скоростта на светлината. От това, че Вселената е плоска и космологичния принцип следва, че наблюдател в една галактика на ръба на видимата за нас Вселена също ще забележи, че Вселената е хомогенна и изотропна (виж схемата по-горе). Изчисленията на базата на това показват, че цялата Вселената трябва да бъде най-малко 400 пъти по-голяма от видимата Вселена. Според инфлационния модел, видимата вселена е била приблизително с размерите на кварк преди началото на инфлацията и с големината на песъчинка след това. Ако размерът на цялата Вселената преди инфлацията е разстоянието, което светлината може да пропътува след Големия взрив, то цялата Вселената ще е около 10 27 по-голяма от видимата Вселена. С други думи, да сравним видимата Вселена с цялата Вселена е като да сравним една песъчинка с видимата Вселена. Красиво, нали ?
Красота няма спор Малко се дразня как се наричат нещата които не разбираме :) Ето малко превод ако някой се чуди Инфлация = не знаем какво е станало
Сегашната оценка е ,че в галактиката има 250-300 милиарда звезди и около 200-300 милиарда галактики във Вселената. Лесно е за помнене: приблизително толкова галактики колкото приблизително са и звездите в галактиката ни. Хокинг демоснтрираше това в един филм по NG така: ако всяка звезда в галактиката вземем за песъчинка пясък, броя на звездите в галактиката ще съответства на зрънзата в ...около 470 тона пясък. А общия брой звезди във Вселената май няма да можем да го изобразим с всичкия пясък на земята, защото ако бря галактики е колкото пеиблизително броя звезди в нашата галактика, тия 470 тона ще трябва да ги умножим по още 470 милиарда пъти, ако приемем че нашата галактика е с един среден брой звезди. Макар че това е доста грубо, има галактики-джуджета в които звездите са не милиарди а милиони. Но има и много по-големи галактики от нашата, като например Андромеда, с по 500 и повече милиарда звезди в тях, някои са дори с трилиони звезди.
Напротив, Вселената е на около 14 милиарда, нашата галактика Млечен път е на около 10 милиарда години. Галактиката ни не е от най-първо възникналите и не е и от най-младите.
Ние не можем да видим нищо извън нашия пространствено-времеви светлинен конус. Т.е. не можем да видим нищо с което взаимната ни скорост на отдалечаване е по-голяма от скоростта на светлината. Освен ако няма начин да се наруши СТО на Айнщайн.
Теб определено не са могли да те научат... Преборил си системата! Нямаш знаия и разбиране на нещата, но имаш мнение! Бил си мечтата на учителите в училището дето са се мъчили с теб ;))
И защо да става със скоростта на светлината разширението, като всички галактики се движат най-много с половината от тази скорост и то при условие че ускоряват скоростта си? На практика Вселената би трябвало дори да е с диаметър под 14 милиарда години. А колкото до първите мигове - дори да се е разширявала по-бързо от светлината, няма какво после да я забави толкова че скоростта да падне толкова. от друга страна началният момент на разширение е нищожен по продължителност и на практика не би трябвало да окаже разлика повече от да кажем 1 милиард светлинни години за диаметъра.
Това не е вярно, защото СТО постулира че светлината се движи спрямо наблюдателя със С. Т.е. при всички случай веднъж излъчена тази светлина ще стигне до нас. Разбира се СТО е тотално сбъркана, но погледнато от нейна гледна точка можем да видим всичко.
"Какво е слон?"- попитали една мравка. "Ами това е една много, моного, много, много голяма мравка", отговорила тя.
1. Ако имаш два обекта които се отадлечават един от друг със скорост например 90% С, светлина излъчена от единия обект никога няма до достигне до другия и обратното. Това ясно ли е, щото ако не е няма смисъл повече да обсъждаме с теб!? 2. Константата на Хъбъл е дефинирана като скорост на мегапрсек разстояние. Т.е. следва, че има толкова отдалечени обекти, с които се раздалечаваме един от друг с такава голяма скорост, че светлина от тях никога не може да ни достигне. Т.е. те са извън нашия пространствено-врмеви светлинен конус и са невидими за нас, както и ние за тях.
Пространството НЕ СЕ ДВИЖИ. Според космологическия модел то не съществува без материя. От друга страна за 10 или 24 секунди не може да стане нищо съществено, а ако е 10 на 24 степен секунди то трябва да уточня, че 14 милиарда години са 440* 10 на степен 15, т.е. 10 на 24 са поне 9 милиарда ПЪТИ по дълго време от съществуването на вселената. Хъбъл не установява че галактиките се отдалечават, а че има червено отместване, което има обяснение с раздалечаване. Само че близките галактики под 200 милиона години се … приближават щото има синьо отместване. И естествено след като има голям взрив галактиките да се раздалечават като след експлозия. Айде другите нелогични глупости няма да коментирам. Само ще кажа, че за мен голям взрив НЕ Е ИМАЛО и Вселената не се разширява, а просто си е бекрайна. Закона на Хъбъл е "видео" измама и се дължи на "изхабяване" на фотона. Не виждам нищо красиво, а пълно малоумие.
Това разбира се не е вярно от гледна точка на СТО. В нея тъй като светлината се движи спрямо нас със С то тя непременно ще достигне обект движещ се ако ще и с 99% от С, просто защото тя ще се движи със 100% от С Та определено т.1 не е ясна ама на теб. По т.2 Това че два обекта се раздалечават със сумарна скорост повече от С какво общо има със светлината която пътува към нас със скорост С съгласно СТО? Глей са това е опорният камък на СТО, че светлината се движи спрямо наблюдателя със С независимо от скоростта на излъчвателя. Ако искаш да го разрушиш това е вече друг въпрос. Аз принципно не съм съгласен със СТО, защото светлината (а и радиовълните) не са частици, а електромагнитен импулс, като такива те се разпространяват и зависят от електромагнитните полета на средата през която минава светлината. В този смисъл тя получава преносна скорост. В електромагнитното поле на Земята тя се разпространява спрямо него и това е причината опита на Майкелсън -Морли да претърпи неуспех и да се стигне до постулата на Айнщайн, че с=константа за всеки наблюдател. Само че в случая гледаме по логиката на СТО по която светлина излъчена към нас се движи със С=конст и неминуемо ще стигне до нас.
Да предложиш нещо по добро ? Ако нямаш нищо обосновано а само твърдения, знаеш Де_да ходиш. Хората са си дали труда да помислят да се аргументират. Лично мен ме дразни единствено това че избягват да си признават и да пишат (не знам какво е) и го заменят с (инфлация или подобни) . Но принципно съм съгласен че това е пътят да се намери истината.
Ако обект 1 се движи с 90% от С спрямо наблюдателя, то светлина в негова посока от друг обект 2, независимо от скоростта му, винаги ще стигне обект 1, защото светлината се движи със 100% С,. спрямо наблюдателя, а обект 1 със 90% С. Т.е. по първа точка е добре да се запознаеш със СТО По т.2. Какво общо има светлината с обектите, които са я излъчили след излъчването, след като, съгласно СТО, тя се движи със С спрямо нас. Съгласно СТО има ли излъчена светлина към нас тя вече се движи спрямо нас със С и неминуемо ще ни стигне. Това е крайъгълния камък на СТО, че С=константа спрямо наблюдателя. ако искаш да го бутнеш няма да ти преча, пробвай се. Инак лично за мен СТО е невярна, защото светлината (а и радио "вълните") не са частици, а електромагнитен импулс и като такъв зависещ от електромагнитното поле на средата през която преминава. В този смисъл в електромагнитното поле на Земята, неподвижно спрямо Земята, опита на Майкелсън-Морли естествено е довел до резултат, че независимо от посоката та интерферометъра с=конст. Въпреки че Физо доказва, че светлината се увлича, а Саняк че скоростта на светлината се сумира в интерферометъра на Саняк, остава наложеното от Айнщайн С=конст
Обосновката е доста дълга за форум. Но основното съм казал: Близките галактики са със синьо отместване, т.е. приближават, а след 200 милиона светлинни години само се разбягват. А това че фотона се изхабява трябва да ти обяснявам надълго и нашироко неща като, че атомите са с пластов строеж орбиталите на електроните са плоски, затова при падане на електрон излъчването е строго линейно перпендикулярно на плоскостта на орбиталата. Но колкото и да е кратко все пак атома има флуктуации, т.е. тази равнина има нищожни промени в плоскостта си, което се отразява на излъчения електромагнитен импулс и с течение на разстоянието той се разсейва и губи честота си, което води до привидно червено отместване, докато накрая съвсем се разпадне, откъдето произлиза и така нареченото реликтово лъчение. Ще рябва да ти обяснявам за формата на самия фотон и т.н. Но в случая това не е важно, а че от гледна точка на самия модел на Голям взрив се получават странни парадокси и несъответсквия, които съм отбелязъл.
Адмирации рядко срещам хора запознати с теорията за стареенето на фотона. Но ще простиш скептицизма ми не ми се вярва да успееш да се аргументираш подобаващо и както сам каза дълго е да го обяснявам но и това със синьото отместване си има доста логично и просто обяснение не искащо много математика. А това със стареенето на фотона да запознат съм и не не мисля че тази теория има повече доказателства от най разпространената за момента.
Прочетох само , че "орбитите на електроните в атомите са плоски" и спрях! То че няма "орбити" там , а "облак на вероятността" вече се преподава и в селските гимназии! И тоя облак естествено че не е плосък, а за 1s електроните е сфера, за 2р електроните са две съединени с върховете си капки и т.н. просто ще ти се види прекалено сложно... Дано не кажеш ,че си завършил химия в СУ миналата година.....
"Дада" е видял някоя книжка в, която са били изобразени енергетичните нива на електроните в атома, като окръжности. Затова е решил че има орбити и че те са плоски кръгове. Ако беше видял същата схема представена с линии, щеще да напише , че "орбитите на електроните са чертички". За някои четенето е противопоказно - прави ги по-глупави!
Дада е опровергал и Айнщайн. Написал е "че лично за него СТО е невярна!" Лично и за него! Леле!
Тия неща които съм ти писал ги няма в теорията за стареене на фотона. Там аргументация няма. В случая съм обяснил накратко механизма на постепенното разпадане на фотона и причината да стане. Това със синьото отместване е факт, но интересното е, че такова има само в диапазона 200 милиона години разстояние. Каквото и обяснение да дадеш факта е, че галактиките НЕ СЕ РАЗБЯГВАТ, както би трябвало да е при взрив. А скоростта на приближаване намалява с разстоянието точно по закона на Хъбъл ... Нещо повече не ни дават никакво основание да определим посоката и евентуалния ценър на такъв взрив
Видял съм природните феномени и законите на Нютон, а те казват, че при центростремителна сила обектите се въртят по орбита и тя е плоска, ако няма друга сила която да я променя. А в водородния атом такава няма. Следователно електрона се върти по плоска орбитала. А това какво тъпак като тебе бил видял в книжките е без значение.
