Тестът на лунната ракета на НАСА постигна 90 процента от целите си
НАСА иска да установи постоянно присъствие на естествения спътник на Земята
Обратно в новинатаКоментари - Тестът на лунната ракета на НАСА постигна 90 процента от целите си | IT.dir.bg
Коментари
Стенли Кубрик беше гениален и вече веднъж ги приземи на Луната, сега вече е лесно, има компютърна графика :)
90%, ама горивото изтича. И то водород, който дава взривоопасни смеси с въздуха. Иначе - уау, напълно успешен тест, стой та гледай ! Най-големият майсторлък на американците е да извъртат така, че всеки неуспех да се представя за голям пробив !
Така, че ей сега ще извъртят нещата на Путин, Русия, комунизма или пък как свети Илон Мъск още утре ще кацне на Луната и Марс, макар че Старшипът все още няма пилотиран полет в космоса.
Старшипът не само няма пилотиран полет в космоса. Той няма изобщо орбитален полет. Няма даже и суборбитален полет ! Но в продължение на години публиката беше подгрявана че аха, още малко и Марс ! Или поне Луната. Ей за това говоря - за майсторлъка на янките да се докарват !
Намирам за безумно притеснителни този тип тестове. Изстрелването на ракета не е един процес, а поредица от стотици или дори вероятно хиляди микропроцеси, всеки с някакво количество стъпки. Всяка стъпка на всеки микропроцес има някаква вродена вероятност да се изпълни правилно или да направи отказ. Мисля че е аксиоматично вярно, че тези вероятности се променят в зависимост от това дали всеки микропроцес се изпълнява самостоятелно или в комбинация с предишни/следващи микропроцеси. В единия случай се тръгва от "нулево", възпроизводимо състояние, докато във втория случай всяка предишна стъпка добавя някакъв елементарен момент на хаос към всичкото, което се е случило до момента. Със сигурност подсистемите на ракета се тестват многократно в самостоятелно състояние, понеже така се хващат най-лесно проблемите и се тестват възможни решения. Но самата ракета, след като се сглоби, извози до площадката, изправи се, зареди се с гориво и изпълни пробен запуск на двигателите, все пак е същият този огромен низ от микропроцеси и стъпки. Ако ракетата гръмне — ясно, някъде процесът се е объркал. Данните се анализират, намира се причината, измисля се решение. И пак се повтаря всичко отначало. Но да спреш с тестовете първия път, щом си преминал от главата до опашката на процеса и нищо не е избухнало, изпушило, изпърдяло или т.н.?!? По същата логика в момента, в който се научим да проходим, веднага би трябвало да спрем да падаме и да си белим коленете. След всеки правилно попълнен тест щяхме да сме класирани като експерти в дисциплината. А нищо от това не е така. Разбирам, че тези неща се моделират по някакъв начин, и че се работи с оценка на вероятностите, но въпреки това продължавам да недоумявам защо тестът се счита за успешен след първото му преминаване. Защо не поне второто или третото?
Щото НАСА и Производителят нямат собствени софтуери за тестване на техниката на всеки етап? В САЩ къщата си не можеш да продължиш да ремонтираш, ако не дойде инспектор и не одобри размера на стълбите, водопроводната с-ма, ектрическите линии, климатичната инсталация.
Любопитно ми е, как двамата тролове, в новина за тест за SLS на НАСА, успяхте да заквичите за старшипа на СпейсХ. Че единият даже се притеснил, че ще оплюят господарите му. Болни добичета.
