Учени от БАН разработват нови материали за ортопедични импланти

Ефикасността на тези антибактериални повърхности ще бъде подобрена чрез лазерна обработка на материала

Обратно в новината
17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Добре, нека разработват, ама това на колко души ще помогне....на 7 000 примерно, не е ли по-разумно да работят върху маска, която да пази 99%, ама що....ами щото потребителите и са само 7 000 000 000 души.

Как ги преброи, че са само 7000 души, които имат нужда от импланти? Само в САЩ всяка година се правят 450 000 операции за смяна на тазобедрена става, която се заменя с имплант. Преди да кажеш "К'во ме интересува САЩ?", 1) това е пример само за една страна в света, за която поне има статистика; и 2) технологии се продават и на чужди държави. Да не изброявам и останалите импланти в коленни, раменни стави, глезени, както и зъбни импланти, импланти в сърдечно-съдовата система, неврологични импланти (слух, зрение), козметични, контрацептивни и т.н.

Има маска, дето пази 100%. Нарича се скафандър. А за какво ти е маска? Ще обираш банки ли? Години наред без маска съм се опазил от грип и от други болести, сега пак мога. Но нали някой ревна да се носят маски и всички се втурнаха... :)))

Науката е низ от проба-грешка! Няма как, това е! Слюноотделянето е за прелистване на книги и учебници, а не за смазване на клавиатурата...

Това никога няма да стигне до пазара.н Докторанти, конференции...тонове хартия и милиони изхарчени на вятъра.

с второто изречение много реалистично описваш науката като цяло ако гледаш на нея само в нейния си вакум. с първото обаче си много дълбоко в грешка. никой си няма идея какво от случващото се във второто ти изречение ще се превърне един ден в продукт на пазара или ще е просто пълнеж в библиотеките. просто целта на науката не е да прави продукти за пазара, но без нея никой продукт който в момента е на пазара нямаше да се случи.

Това е начин на мислене, характерен за Ганьо Балкански. Науката никога не е имала директен утилитарен ефект. Когато Айнщайн създава теорията на относителността, той си няма и идея за какво тя или отделните й компоненти могат да служат. Много по-късно някои елементи намират приложение. Част от теорията на относителността е изкривеното пространство. Айнщайн дори не е мислил какво приложение може да има това. Едва в края на 20 век това намира приложение в GPS системите. Само дето това не е наука, а ТЕХНОЛОГИЯ.