Древният антарктически лед разкрива нова, много по-сложна картина на климатичната история на Земята.

Съвременните изследвания показват, че през последните 3 милиона години нашата планета не се е охлаждала толкова просто, колкото се смяташе досега, и този процес не може да се обясни единствено с промените в концентрациите на парникови газове.

Фокусът е върху проби от изключително стар лед, открити в района на Алън Хилс в Източна Антарктика. Именно тук вътрешните слоеве на ледената покривка се доближават до повърхността поради движението на леда, създавайки уникален "прозорец в миналото".

Тези проби съдържат малки въздушни мехурчета, които буквално са запазили земната атмосфера от преди милиони години. Благодарение на това учените успяха да реконструират както състава на древната атмосфера, така и температурата на океаните.

Резултатите от изследването, публикувано в Nature, показват, че през последните 3 милиона години средната температура на световните океани е намаляла с около 2–2,5 °C. Интересното тук е, че това охлаждане е станало неравномерно: дълбоките слоеве на океана са започнали да губят топлина по-рано, докато повърхностните води са се охлаждали постепенно и за по-дълго време. Тази разлика показва сложните промени в океанската циркулация и преразпределението на топлината между техните слоеве.

Още по-изненадващи са се оказали откритията за парниковите газове. Анализът на въздуха от ледените мехурчета показва, че нивата на въглероден диоксид в атмосферата са останали относително стабилни през този период — под 300 части на милион.

Преди около 2,7 милиона години те са били около 250 ppm и са спаднали само с няколко десетки части на милион през следващите милион години. Метанът също е останал почти непроменен, пише в публикация на сайта "Kaldata".

Тези резултати оспорват схващането, че дългосрочното глобално захлаждане е причинено единствено от намаляване на концентрациите на парникови газове. Ясно е, че и други фактори са играли роля в този процес: промени в албедото на Земята (т.е. способността ѝ да отразява слънчевата светлина), разширяване на ледените покривки, трансформации на растителността и преструктуриране на океанските течения.

От особено значение е, че голяма част от захлаждането е станало преди около 3 и 2 милиона години, когато в Северното полукълбо са започнали да се образуват големи ледени покривки. Това показва тясна връзка между атмосферните процеси, океаните и ледниците, които заедно оформят климатичната система на планетата.

Изследването, част от международна програма за изучаване на най-стария лед, координирана от учени от Университета на щата Орегон с участието на Принстънския университет и други институции, използва съотношението на инертните газове в ледените мехурчета, за да оцени температурите на океана – метод, който предоставя по-глобална картина от традиционните подходи.

Днес нивата на парникови газове са доста над историческите, като концентрациите на CO₂ надвишават 400 ppm, а нивата на метан са почти четири пъти по-високи, отколкото в древността, което подчертава колко различно е съвременното изменение на климата от естествените процеси в миналото.

Но новите данни повдигат още повече въпроси. Учените вече са открили и работят по анализа на още по-стари ледени слоеве – на възраст до 6 милиона години – които биха могли да предоставят още по-задълбочена информация относно климатичната история на Земята и да помогнат за оформянето на условията, довели до съвременния свят.

Така антарктическият лед се превръща не просто в архив на миналото, а в ключ към разбирането на бъдещето на климата. Той показва, че климатичната система на Земята е много по-сложна, отколкото се смяташе досега, и че дори малки промени в нейните елементи могат да имат глобални последици.