Първото изцяло българско научно откритие | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Първото изцяло българско научно откритие

Първото изцяло българско научно откритие

Знаем ли кое е първото изцяло българско научно откритие?

0 1004
Българите често си преписваме откриването на компютъра, противозачатъчното хапче или транспортния самолет. Истината обаче е, че тези открития са направени от хора, родени или реализирали се в чужбина.

Така например Джон Атанасов е роден в САЩ, майка му е ирландка, а изчислителната машина изобретена от него е в съавторство с Клифърд Бери.

По-интересен е случаят с Асен Йорданов. Той е роден през 1896 в България и наистина е конструирал първият български самолет през 1915 година - бипланът Йорданов-1, от който са произведени 23 бройки. По-късно той участва като летец в Първата световна война, но България губи войната, а Ньойският договор забранява съществуването на българска авиация - самолетите са унищожени, а пилотите са уволнени. Така през 1921 г. Асен Йорданов заминава за САЩ. Там той помага в създаването и по-ефективното използване на много самолети, но нито един от тях не е с негов дизайн - включително и първият транспортен самолет. Патентът за първата въздушна възглавница също не е негов, а на Джон Хетрик. Асен Йорданов обаче е създавал дизайни на въздушни възглавници, по-успешни от първата такава. Кариерата си обаче Асен Йорданов е изградил в САЩ, а не в България.

Що се отнася до противозачатъчното хапче, то е измислено от Карл Джераси. той е роден във Виена, а баща му е българин с еврейски произход и прочут кожен лекар в София - Самуел Джераси. Бащата е ветеран от Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война, но през 1943 година заминава за САЩ. Всъщност, синът му Карл Джераси е прекарал само няколко години в България. Той получава висшето си образование в САЩ, като там изгражда и своята кариера. Противозачатъчното хапче пък не е създадено само от него, а в съавторство с Луис Мирамонтес и Джордж Розенкранц. Синтезираното от тях хапче обаче им обаче би било невъзможно без откритията на Грегори Пинкус.

Тогава кое е първото изцяло българско научно откритие?

Отговорът на този въпрос е лесен - това е фотоелектретното състояние на веществото, открито от Георги Наджаков. Пробивът направен от учения е осъществен през 1937 година, когато той документира едно ново явление.

Професорът открива, че при едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници в някои вещества възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава с протичането на деполяризационен ток. Веществата при които се наблюдава явлението са наречени от него фотоелектрети.

Втората световна война прекъсва работата на учения, но след края й той подновява изследванията си.

В средата на 50-те години интересът към откритието в света рязко нараства. През 1955 г. в САЩ са публикувани две независими статии, третиращи въпроси за фотоелектретното състояние, като и в двете се признават откритието на Георги Наджаков.

На родният професор е признато откритието на фотоелектретите, което представлява откритие № 1 на български учен. То е патентовано в Института за изобретения и рационализации (ИНРА), тогавашното българско патентно ведомство. През 1957 г. ИНРА продава патента на Британското кралско патентно дружество за 10 000 паунда.

Ученият има  и приноси към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали.

Наджаков е публикувал повече от 60 научни труда, посветени на проблемите на физиката на твърдото тяло – фотоелектрична проводимост, външен фотоелектричен ефект при диелектрици и полупроводници, контактно-потенциалния фотоволтаичен ефект, известен като ефект на Наджаков - Андрейчин, перманентна фотоелектрична поляризация - фотоелектрети, електростатични и електрометрични измервания, фотоволтаични ефекти при диелектрици и полупроводници, Ланжвенови йони, латентен фотографски образ и др.

Благодарение на откритието на професор Наджаков, направено през 1937 година, се ражда първата копирната машина, която функционира заради фотоелектретното състояние на веществото.

Въпреки това първият ксерокс не е българско изобретение. То е дело на Честър Карлсон, който създал първата копирната машина през 1938 година. Изобретението му обаче се видяло безсмислено на редица водещи американски компании, като IBM и General Electric. Така първият ксерокс се появил на пазара чак през 1949 година. Но тази машина не била изцяло дело на Карлсон, защото технологията в нея била съществено подобрена от Научно-изследователския институт Баттел.

Всъщност, гръмките заглавия за направени открития не са само наша черта. Те често почиват върху неразбирането на научния процес, който винаги разчита и почива на делото на други хора. Това обаче се оказва неудобно за медиите, а и за всеки решил да почеши националното си его.
Първото изцяло българско научно откритие

Първото изцяло българско научно откритие

Знаем ли кое е първото изцяло българско научно откритие?

0 1004
Българите често си преписваме откриването на компютъра, противозачатъчното хапче или транспортния самолет. Истината обаче е, че тези открития са направени от хора, родени или реализирали се в чужбина.

Така например Джон Атанасов е роден в САЩ, майка му е ирландка, а изчислителната машина изобретена от него е в съавторство с Клифърд Бери.

По-интересен е случаят с Асен Йорданов. Той е роден през 1896 в България и наистина е конструирал първият български самолет през 1915 година - бипланът Йорданов-1, от който са произведени 23 бройки. По-късно той участва като летец в Първата световна война, но България губи войната, а Ньойският договор забранява съществуването на българска авиация - самолетите са унищожени, а пилотите са уволнени. Така през 1921 г. Асен Йорданов заминава за САЩ. Там той помага в създаването и по-ефективното използване на много самолети, но нито един от тях не е с негов дизайн - включително и първият транспортен самолет. Патентът за първата въздушна възглавница също не е негов, а на Джон Хетрик. Асен Йорданов обаче е създавал дизайни на въздушни възглавници, по-успешни от първата такава. Кариерата си обаче Асен Йорданов е изградил в САЩ, а не в България.

Що се отнася до противозачатъчното хапче, то е измислено от Карл Джераси. той е роден във Виена, а баща му е българин с еврейски произход и прочут кожен лекар в София - Самуел Джераси. Бащата е ветеран от Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война, но през 1943 година заминава за САЩ. Всъщност, синът му Карл Джераси е прекарал само няколко години в България. Той получава висшето си образование в САЩ, като там изгражда и своята кариера. Противозачатъчното хапче пък не е създадено само от него, а в съавторство с Луис Мирамонтес и Джордж Розенкранц. Синтезираното от тях хапче обаче им обаче би било невъзможно без откритията на Грегори Пинкус.

Тогава кое е първото изцяло българско научно откритие?

Отговорът на този въпрос е лесен - това е фотоелектретното състояние на веществото, открито от Георги Наджаков. Пробивът направен от учения е осъществен през 1937 година, когато той документира едно ново явление.

Професорът открива, че при едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници в някои вещества възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава с протичането на деполяризационен ток. Веществата при които се наблюдава явлението са наречени от него фотоелектрети.

Втората световна война прекъсва работата на учения, но след края й той подновява изследванията си.

В средата на 50-те години интересът към откритието в света рязко нараства. През 1955 г. в САЩ са публикувани две независими статии, третиращи въпроси за фотоелектретното състояние, като и в двете се признават откритието на Георги Наджаков.

На родният професор е признато откритието на фотоелектретите, което представлява откритие № 1 на български учен. То е патентовано в Института за изобретения и рационализации (ИНРА), тогавашното българско патентно ведомство. През 1957 г. ИНРА продава патента на Британското кралско патентно дружество за 10 000 паунда.

Ученият има  и приноси към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали.

Наджаков е публикувал повече от 60 научни труда, посветени на проблемите на физиката на твърдото тяло – фотоелектрична проводимост, външен фотоелектричен ефект при диелектрици и полупроводници, контактно-потенциалния фотоволтаичен ефект, известен като ефект на Наджаков - Андрейчин, перманентна фотоелектрична поляризация - фотоелектрети, електростатични и електрометрични измервания, фотоволтаични ефекти при диелектрици и полупроводници, Ланжвенови йони, латентен фотографски образ и др.

Благодарение на откритието на професор Наджаков, направено през 1937 година, се ражда първата копирната машина, която функционира заради фотоелектретното състояние на веществото.

Въпреки това първият ксерокс не е българско изобретение. То е дело на Честър Карлсон, който създал първата копирната машина през 1938 година. Изобретението му обаче се видяло безсмислено на редица водещи американски компании, като IBM и General Electric. Така първият ксерокс се появил на пазара чак през 1949 година. Но тази машина не била изцяло дело на Карлсон, защото технологията в нея била съществено подобрена от Научно-изследователския институт Баттел.

Всъщност, гръмките заглавия за направени открития не са само наша черта. Те често почиват върху неразбирането на научния процес, който винаги разчита и почива на делото на други хора. Това обаче се оказва неудобно за медиите, а и за всеки решил да почеши националното си его.