В поредица от симулации, екип от астрофизици е проверил как си влияят черните дупки и звездите. Оказва се, че унищожението може да е факт и без "звездата да бъде погълната".

Това е първото по рода си изследване, казаха учените, което съчетава теорията на Айнщайн за общата теория на относителността с реалистични модели на плътността на звездите от основната последователност.

"Резултатите ще ни помогнат да разберем какво се случва, когато наблюдаваме изблиците на светлина от далечни черни дупки, раздробяващи нещастни звезди", споделят учените.

Когато звезда се приближи твърде близо до черна дупка, нещата стават "насилствени" доста бързо. Екстремното гравитационно поле на черната дупка започва да се деформира и след това да разкъсва звездата, поради това, което наричаме приливни сили - разтягане на едно тяло поради гравитационното привличане на друго.

Когато звезда се приближи толкова близо до черна дупка, че приливната сила води до отстраняване на материал от звездата, се случва събитие, известно като приливно разрушаване.

В най-лошия сценарий за звездата няма измъкване. Разрушаването е тотално.

Но не всяка среща между черна дупка и звезда завършва по този начин. Някои звезди са оцелявали екстремното си доближаване до черни дупки. Симулациите, водени от астрофизика Таехо Рю от Института по астрофизика Макс Планк в Германия, целят да открият факторите, допринесли за оцеляването на звездата.

Екипът е създал шест виртуални черни дупки, с маси между 100 000 и 50 милиона пъти по-големи от Слънцето. След това е започнал да симулира приближаването на различни звезди.

Оказало се, че основният фактор, допринесъл за оцеляването на една звезда, е първоначалната й плътност. Колкото по-плътна е звездата, толкова по-вероятно е тя да оцелее при среща с черна дупка.

Изследването навлиза в нова фаза, която да определи какво се случва със звездите оцелели срещата си с черна дупка. Според астрофизиците има шанс някои тела да продължат в орбита около черната дупка, за да посрещнат пълно разрушаване на по-късна дата.