В нощта на 20 ноември 2025 г. учените регистрираха едно от най-впечатляващите слънчеви явления от последните десетилетия - гигантски протуберанс, който се откъсна от северния полюс на Слънцето. Огромното плазмено кълбо беше с размер над един милион километра, което е около 80 пъти диаметъра на Земята. Екипите от телеграм-канала на ИКИ РАН вече го нарекоха "цар-протуберанс" заради необичайно големия му мащаб.

Събитието е второто по големина в съвременната история след легендарния Grand Daddy от 1946 г. За щастие Земята не беше застрашена, тъй като източникът на изхвърлянето се намираше от обратната страна на Слънцето. Тъкмо това обаче затруднява анализите - голяма част от процеса остана скрита от прякото наблюдение, което прави механизма на образуване още по-загадъчен.

Специалистите от Лабораторията по слънчева астрономия на ИКИ РАН и ИСЗФ СО РАН посочват мощната активна област с номер 4274 като най-вероятен виновник. Само седмица по-рано тя беше причинила двете най-силни изригвания за годината - X5.1 и X4.0. Любопитно съвпадение е, че само четири дни преди "цар-протуберанса" от същата зона се е откъснало друго голямо плазмено кълбо, което днес трябва да се срещне с междузвездната комета 3I/ATLAS.

Подобни гигантски изхвърляния на плазма са рядкост, но винаги напомнят за опасностите в периодите на слънчев максимум, който в момента е в своя пик. Последният голям протуберанс, ударил Земята, предизвика силна магнитна буря в началото на лятото на 2025 г., а новата слънчева активност показва, че звездата ни остава непредсказуема и изисква внимателно наблюдение.

Кометата 3I/ATLAS, която се намира на около 230 милиона километра от Слънцето, ще бъде "посетена" от плазмения облак едва след четири дни път - астрономите очакват от сблъсъка уникални и впечатляващи снимки, които могат да разкрият още тайни за междузвездните обекти.