Големият взрив може да се случил във вътрешността на черна дупка
Учените изчислиха, че целият Голям взрив е могъл да се случи вътре в черна дупка
Големият взрив е събитието, което според учените е формирало Вселената. То е наричано още "бързото разгръщане на безкрайно плътна точка". Според някои учени всъщност този взрив се е случил във вътрешността на черна дупка, в която се намираме и сега.
Енрике Газтаняга, водещ автор на ново изследване, публикувано в списание Physical Review D и професор в Института по космология и гравитация в Университета на Портсмут, не е първият, който предлага тази противоречива идея. Но изследването на неговия екип представя нов модел за това как хипотетично може да се е случил този сценарий.
"Нашите изчисления показват, че Големият взрив не е бил началото на всичко, а по-скоро резултат от гравитационен срив — или колапс — който е формирал много масивна черна дупка, последван от "отскок" вътре в нея", пише Газтаняга в есе за The Conversation.
Според ученият това може да предложи отговори на някои странности и необяснени феномени от Стандартния модел:
- Защо има повече материя, отколкото антиматерия, след като Вселената би трябвало да е симетрична?
- Защо Вселената е преминала през период на "космическа инфлация", в който се е разширявала по-бързо от скоростта на светлината — и после е спряла?
- И защо днешната скорост на разширяване изглежда различна в зависимост от начина, по който я измерваме?
Главната критика на Газтаняга е свързана с нашето разбиране за сингулярността. За него идеята, че Вселената е започнала от точка с безкрайна плътност, е дълбоко неудовлетворителна.
"Това не е просто техническа грешка; това е дълбок теоретичен проблем, който подсказва, че изобщо не разбираме началото", пише той.
Газтаняга също така поставя под въпрос и други "удобни" космологични допускания, като тъмната енергия — хипотетична сила, за която се смята, че обяснява защо разширението на Вселената се ускорява. Предполага се, че тя съставлява 68% от Вселената, но е напълно неоткриваема, което отваря вратата за алтернативни хипотези.
Преосмислянето на сингулярностите би могло да разреши много от тези загадки. Връщайки се към публикацията на Газтаняга, той пише:
"Гравитационният колапс не е задължително да завърши със сингулярност. Нашата математика показва, че при приближаване към потенциална сингулярност, размерът на Вселената се променя като (хиперболична) функция на космическото време."
Това е смело твърдение. Общоприето е, че гравитационният колапс — като този на звезда, превръщаща се в черна дупка — води до сингулярност с безкрайна плътност. Но Газтаняга твърди, че вместо да се срине напълно, колапсът се "отблъсква" — създава се т.нар. "отскок" (bounce).
"Това, което се появява от другата страна на отскока, е Вселена, забележително подобна на нашата", обяснява той. "Още по-изненадващо е, че този отскок естествено поражда и двата отделни етапа на ускорено разширение — инфлацията и тъмната енергия — без да се изискват хипотетични полета, а само чрез физиката на самия отскок."
Това е завладяващо обяснение, но остава още много за доказване. То изисква да се отхвърлят някои добре установени физически принципи, свързани със сингулярностите.
Стандартният модел може и да не е съвършен, но е приет неслучайно. Ще е нужно много, за да бъде заменен, но Газтаняга е оптимист — особено с предстоящи мисии като тази на Европейската космическа агенция (ESA) ARRAKIHS, която ще изучава невидими структури от тъмна материя, за да тества подобни модели и хипотези.