Климатичните данни показват драматичен спад на арктичния лед. Гренландия изгуби огромни количества лед между 2024 и 2025 г., с над 100 млрд тона само за година според изчисления на Датския метеорологичен институт. Общата площ на изтънялата ледена покривка се е свила с хиляди квадратни километри през последните десетилетия.

Топенето на леда разкрива огромни залежи от полезни изкопаеми - включително графит, цинк, мед, литий, никел и важни редкоземни елементи, които са критични за високите технологии, батерии и чистата енергия.

Ако ледът се топи и ресурсите стават лесно достъпни, контролът над Гренландия би дал на САЩ огромно икономическо предимство, включително срещу Китай и Русия в стратегически отрасли. Това обаче е макар и цинично признаване, че климатичните промени са реалност.

Критиците отбелязват, че публично Тръмп често отрича или омаловажава климатичните промени, което би означавало, че ако наистина осъзнава икономическия потенциал, който топенето на арктичния лед разкрива, той "лъже" своя електорат по политически причини.

Логистично, Гренландия е военно и географски ключова точка между Северна Америка и Европа, жизненоважна за проследяване на военни движения и за противоракетна система. САЩ вече управляват база там по договор с Дания, но пълен контрол би увеличил възможностите им в Арктика.

Този стратегически интерес е често изтъкван не само като въпрос на "национална сигурност", но и като част от съперничеството с Русия и Китай в региона.

Една по-стриктно критична интерпретация гласи, че стремежът към ресурсите и нови икономически ползи в Гренландия произтича именно от знанието, че ледът ще продължи да се топи, откривайки богатства под него. Ако топенето продължи, то извличането на ресурсите може да стане икономически изгодно.