Учените работят върху изкуствените очи от години, но имитирането на формата и поведението им представлява голяма трудност. Списание New Scientist съобщава за нов пробив в дизайна, който може да позволи създаването на ефективно механично око.
Наносензор, разположен върху полусферична мембрана от алуминиев оксид, служи като ретината, докато проводниците, образувани от течен метал (евтектична галиево-индиева сплав), възпроизвеждат нервите, изпращащи сигнали за по-нататъшна обработка. Това е само най-общото описание на механичното око.
Екипът зад постижението от Хонконгския университет за наука и технологии е публикувал своя научен труд в научния журнал Nature.
Учените са постигнали не само козметично сходство между формата на истинското и изкуственото око. Нанопроводниците са по-плътни от фоторецепторите в истинско око. Оказва се, че при изкуственото око времето за реакцията на зеницата на светлина е по-бързо от истинското. Освен това то вижда в целия светлинен спектър.
Пред изкуственото око обаче има още дълъг път. Диагоналният ъгъл на видимост от 100 градуса не е достатъчно широк, колкото този на нормалното зрение (130 градуса). Разделителна способност е едва 100 пиксела, което е твърде малко. Най-големият проблем е, че производство е скъпо и бавно. Има риск и материалите да загубят ефективност с течение на времето.
Пред технологията, наричана разговорно "киборгско зрение" има голям потенциал. Достатъчно усъвършенстване може да доведе до импланти, които възстановяват напълно зрението, запазвайки вид сходен до този на истинските очи. Възможно е хора, които никога не са виждали да прогледнат за първи път. Учените вярват, че един ден могат да захранват окото със слънчева светлина - така проблемът със захранването му би отпаднал, а технологията би станала още по-лесна за употреба.
Според някои футуристи след време хората може доброволно да заменят истинските си очи с изкуствени. Това би могло да им позволи някои свръхспособности, като виждане в тъмното, на голяма далечина и други. Полза от подобни разработки биха имали и военните.
Много антиутопии обаче също се занимават с въпроса. Изкуствените очи не биха били еднакво достъпни за всички. Възможно е те да създадат ново разделение между богати и бедни.
Ювал Ноа Харари е професор от Еврейския университет в Ерусалим и един от най-известните в днешно време футуристи. Според него сливането на човека и машината ще е "най-голямата еволюция в биологията". Според него от новите възможности ще се възползват богатите, които след 200 години може да са се отделили в нова богоподбна раса, разполагаща с технологично безсмъртие и суперспособности.
Други споделят притеснения за по-голям контрол над индивида. Както днес е възможно разговорите ни да бъдат подслушвани, а трафика ни онлайн да бъде проследяван, дали след време някой друг няма да гледа от нашите очи, питат скептиците.