Къде изчезва антиматерията | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Къде изчезва антиматерията
Снимка: Shutterstock

Къде изчезва антиматерията

ЦЕРН са постигнали напредък в изследванията на античастиците

| Редактор: Стоян Гогов 27 3566

Учени от Европейския институт за ядрени изследвания (ЦЕРН) са постигнали напредък в отговора на въпроса къде изчезва антиматерията, съобщава пресслужбата на Института, предава БНР.

Смята се, че при т.нар. Голям взрив - началният момент на раждането на Вселената - са възникнали равни количества материя и антиматерия.

Материята и антиматерията са огледални, като са различават само по електрическия заряд. Тъй като при досега си двете форми на материята се самоунищожават, на теория не е възможно тяхното продължително съществуване. На практика обаче не е така.

Изследванията, проведени с детектора LHCb в ЦЕРН, са показали, че материята и антиматерията не са напълно симетрични и че разпадането на D-мезоните - тежки частици, протича по различен начин и за различно време при материята и антиматерията.

Резултатите показали, че античастиците се разпадат с 0,15 % по-често в сравнение с "близнаците си", което може да е крачка напред в отговора на въпроса защо все пак материята съществува, коментират от ЦЕРН.

Къде изчезва антиматерията

Къде изчезва антиматерията

ЦЕРН са постигнали напредък в изследванията на античастиците

| Редактор : Стоян Гогов 27 3566 Снимка: Shutterstock

Учени от Европейския институт за ядрени изследвания (ЦЕРН) са постигнали напредък в отговора на въпроса къде изчезва антиматерията, съобщава пресслужбата на Института, предава БНР.

Смята се, че при т.нар. Голям взрив - началният момент на раждането на Вселената - са възникнали равни количества материя и антиматерия.

Материята и антиматерията са огледални, като са различават само по електрическия заряд. Тъй като при досега си двете форми на материята се самоунищожават, на теория не е възможно тяхното продължително съществуване. На практика обаче не е така.

Изследванията, проведени с детектора LHCb в ЦЕРН, са показали, че материята и антиматерията не са напълно симетрични и че разпадането на D-мезоните - тежки частици, протича по различен начин и за различно време при материята и антиматерията.

Резултатите показали, че античастиците се разпадат с 0,15 % по-често в сравнение с "близнаците си", което може да е крачка напред в отговора на въпроса защо все пак материята съществува, коментират от ЦЕРН.