Как би изглеждал светът без бомбардировките над Хирошима и Нагасаки
И до днес е спорно дали Япония би се предала без тях
На 6 август 1945 г. американският бомбардировач Enola Gay хвърля атомна бомба над японския град Хирошима.
Взривът, еквивалентен на около 15 килотона тротил, води до моменталната смърт на над 70 000 души. До края на годината броят на жертвите от радиация и последици надвишава 140 000.
Три дни по-късно, на 9 август 1945 г., втора атомна бомба е хвърлена над Нагасаки, отнемайки живота на над 40 000 души, с общи жертви до края на годината между 70 000 и 80 000.
Вижте мащаба на унищоженията в Хирошима и Нагасаки >> >> >>
На 15 август Япония обявява капитулация.
Но какъв би бил светът, ако тези две бомбардировки никога не бяха извършени? Можеше ли историята да е различна?
Сценарий 1: Кървав сблъсък
През 1945 година Япония няма шансове за победа. Тя става все по-лесна цел за масови бомбардировки, а индустрията ѝ е методично унищожавана. Именно поради тази причина се ражда и отчаяната тактика на камикадзетата. Но не всички в Токио са на мнение, че всичко е загубено. Според военните досега е нямало решителна битка, която да изясни всичко в тихоокеанския регион.
До 8 август СССР е неутрален спрямо Япония, което допълнително успокоява военния елит.
Японската армия и ръководство през 1945 г. демонстрират решимост да се бият до последно. Въпреки загубите, бомбардировките и напук на блокадата на морските доставки - духът за съпротива остава висок.
Съществуват данни, че японските войски, както и гражданското население, са се подготвяли за масова отбрана при евентуално американско нахлуване. Плановете на САЩ за инвазия включват операция "Даунфол" - мащабен десант на японските острови. Той е планиран на две фази: операция "Олимпик" срещу остров Кюшу (ноември 1945) и операция "Коринет" срещу остров Хоншу, където е и Токио (пролетта на 1946). Във Вашингтон изчисляват възможни загуби между 250 000 и 1 милион американски войници. Броят на загиналите японски цивилни и военни се измерва в милиони.
Показателно за настроенията за войната до края е изказване на военния министър Анами. Дори след ядрените бомбардировки на Хирошима и Нагазаки той заявява, че дори пълното заличаване на японската нация е за предпочитане пред капитулацията.
"Не би било чудно цялата нация да бъде унищожена като красиво цвете", казва военният министър.
В този сценарий Япония накрая пак би капитулирала. Но цената би била драстично по-висока - не само за двете страни, но и за следвоенното възстановяване на региона.
Сценарий 2: Мир без жертви
Сценарият от по-горе обаче е спорен. Съществуват исторически доказателства, че Япония е търсела начин да излезе от войната още преди август 1945 г.
Токио се е опитвало да използва Съветския съюз като посредник за мирни преговори, предлагайки да се откаже от някои територии, но при едно важно условие - запазване на императорската институция. Именно безусловната капитулация е това, което най-много тревожи Токио. В опитите за намиране на дипломатичен път Япония счита, че може да запази свои териториални придобивки отпреди войната - Тайван и Корея.
От историята знаем, че Япония губи тези земи. Но и не преживява напълно безусловна капитулация - император Хирохито остава на трона и не е съден като военнопрестъпник. А именно въпросът за императорското семейство и запазването на монархията изглежда най-важен за Токио, което вече е готово на териториални и политически отстъпки. Съществуват доказателства, че през юни 1945 година император Хирохито вече бил убеден, че Япония губи безвъзвратно войната.
"Ако Съединените щати бъдат първите, които използват този нов способ за безразборно унищожение върху човечеството, те ще жертват обществената подкрепа в целия свят, ще ускорят надпреварата във въоръжаването и ще попречат на възможността за постигане на международно споразумение за бъдещ контрол върху подобни оръжия", пише д-р Джеймс Франк в доклад до Временния комитет (който съветва президента) през май 1945 г.
Това поставя под въпрос нуждата от използване на атомни оръжия, ако е било възможно постигане на мир по дипломатически път със сходен краен резултат.
"Япония, всъщност, вече беше подала искане за мир. От чисто военно гледище атомната бомба не изигра решаваща роля в победата над Япония", заявява главнокомандващ на Тихоокеанския флот на САЩ - адмирал Честър У. Нимиц.
Архиви от американското разузнаване показват, че японските опити за дипломация са били известни на Вашингтон още преди бомбардировката на Хирошима. Това прави хода с ядрените бомби не просто военен, а и политически акт.
Възможната друга цел
Една от водещите интерпретации е, че атомните бомбардировки са били насочени не толкова към Япония, колкото към Съветския съюз.
В последните дни на войната САЩ са били наясно, че световният ред след победата ще зависи от съотношението на силите между Запада и Изтока. Демонстрацията на ядрена мощ цели да изпрати ясно послание до Москва.
"Нежеланието на Труман да отложи втората бомбардировка връща съветския фактор обратно в уравнението. Това, което унищожението на Нагасаки постигна, беше незабавната капитулация на Япония, а за Труман тази бърза капитулация беше от ключово значение, за да предотврати евентуален военен ход на Съветския съюз в Азия... С други думи, първата бомба е пусната веднага щом е била готова и по причината, изразена от администрацията: да се ускори краят на войната в Тихия океан. Но при втората бомба всичко е въпрос на преценка. В един важен смисъл, унищожението на Нагасаки - не самата бомбардировка, а отказът на Труман да я отложи - беше първият акт на Америка в Студената война", пише професор Кембъл Крейг от Университетът в Кардиф.
Факт е, че за разлика от Германия, Япония не е разделена между източна и западна окупационна зона. Това създава условия за установяване на американско влияние върху цяла Япония, без конкуренция от СССР.
СССР влиза във войната срещу Япония на 8 август. Отказът от ядрените бомбардировки най-вероятно би било довело до разцепване на страната на две зони на влияние, подобно на Германия.
Любопитно, но дори император Хирохито изтъква две различни причини за капитулацията. В публичните си речи той използва именно разрушителният ефект на ядрените оръжия, заложили на карта съществуването на японския народ. Но в писмо до щаба той определя включването на СССР за ключов фактор.
Още една възможна причина е свързана с изучаването на ефектите от ядрено оръжие. Американските военни ограничават достъпа на японски лекари и учени до информация за пострадалите. В същото време, над 1500 органа на жертви от Хирошима и Нагазаки са транспортирани в САЩ за медицински анализи.
Благодарение на научената информация САЩ може да изпипа ядрената си стратегия и да научи за ядрените оръжия. Това би било невъзможно при провежданите тестови опити.
И все пак, как би изглеждал светът без бомбата над Хирошима?
Ако бомбардировките над Хирошима и Нагасаки не се бяха случили, светът днес нямаше да е драстично по-различен от този днес. Победата на Съюзниците над Германия и безпощадните конвенционални бомбардировки правят хода на войната с Япония предизвестен.
Но светът може би щеше да има различен морален ориентир към използването на сила. Ядреният физик Лео Силард, участвал в проекта "Манхатън", пише:
"Ако Германия беше хвърлила атомна бомба, а ние не бяхме, щяхме да я съдим като военнопрестъпник."
Можем да кажем, че без ядрените бомбардировки международното право щеше да е с по-малко прецеденти и оправдания за нарушаването му.
Остава въпросът дали целта е била победа или демонстрация на сила. И дали цената е оправдана - не само в човешки животи, но и в историческата памет на човечеството.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}