Какво е значението на най-новата снимка на Слънцето? | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Какво е значението на най-новата снимка на Слънцето? 5
Снимка: Цветан Цветков

Какво е значението на най-новата снимка на Слънцето?

България също има своя принос в изучаването на нашата звезда

| Автор: Стоян Гогов 26 6123

Човечеството направи най-качествената снимка на Слънцето в историята си. Това заглавие премина във всички водещи сайтове, но както често се случва езика на учените остава неразбран от хората и медиите. За да разберем повече за значението на снимката и за настоящите изследвания на Слънцето се свързахме с един от най-младите учени в България, изучаващи нашата звезда. Цветан Цветков е специалист по хелиофизика и част от екипа на Национална астрономическа обсерватория към БАН. Той обяснява новостите около Слънцето и какъв е най-новият принос на България в изучаването на космоса.

Това е историческата снимка с най-висока резолюция на нашата звезда

- Преди около седмица човечеството се сдоби с най-добрата снимка на Слънцето, правена някога. Защо това изображение е толкова значимо и какво разкрива то за нашата звезда?

- Изображението е първата снимка на най-мощния слънчев телескоп в света - 4-метровият Inouye Solar Telescope (разположен на остров Мауи, вторият по големина от Хавайските острови).

Голямото огледало позволява наблюдения с неповторима разделителна способност - телескопът е в състояние да фотографира детайли от Слънцето с размера на Охридското езеро, въпреки че е отдалечен на 150 милиона километра.

Слънчевите изследвания са важни по редица причини, но най-вече, защото то е единствената звезда, която можем да изучаваме толкова детайлно. А когато успяваме да развием възможностите си за наблюдение на Слънцето, това се отразява както на познанията ни за него, така и на заключенията, които правим за други подобни звезди.

Последното изображение показва подробности от слънчевата повърхност, която изглежда сякаш покрита с ярки, подобни на оризови зърна образувания, наречени гранули (всяка от тях приблизително с размерите на Черно море). Във всеки момент от време се наблюдават около милион такива структури.

Веществото изглежда сякаш ври, а причината за това е, че гранулите са върховете на конвективните клетки в недрата на Слънцето, които транспортират енергия и топлина към повърхността. В тъмните тесни пространства покрай гранулите изстиналият газ се стича отново във вътрешността.

И все пак, това е само първият кадър, заснет с новия телескоп, така че познанията ни предстои да се разрастват в близко бъдеще.

- Какво най-общо знаем за повърхността на Слънцето? Ако предположим, че няма да изгорим, може ли да стъпнем върху нея?

- Говорейки за слънчева повърхност обикновено визираме неговата фотосфера - най-ниският слой от атмосферата на нашата звезда. Но високите температури не са единственият проблем за една такава хипотетична разходка по Слънцето. Знаем, че то е съставено от силно йонизирано вещество (плазма) и, подобно на планетите гиганти от Слънчевата система, няма твърда повърхност.

- Какви са най-големите въпроси за Слънцето, на които още няма отговори, и ще се доближим ли по-близо до разбулването им през 2020 година?

- Най-сериозните и все още актуални въпроси в слънчевата физика са свързани с нагряването на слънчевата корона и с прогнозирането на слъчневата активност.

От една страна, ни е трудно да си обясним защо най-външната част от слънчевата атмосфера е в пъти по-гореща от слънчевата повърхност. Температурата на фотосферата, за която стана въпрос по-горе е около 5500 градуса по Целзий. Слънчевата корона, която виждаме при пълни слънчеви затъмнения обаче има температура от 1-2 милиона градуса по Целзий.

Короната на нашата звезда е видима с просто око само при пълни слънчеви затъмнения

Снимка: Цветан Цветков

Човешката интуиция е категорична, че отдалечавайки се от някакъв източник на топлина, температурата трябва да се понижава. Този факт обаче не е валиден на Слънцето.

Същевременно, животът на Земята и неговото качество е тясно свързан със събитията, случващи се на Слънцето. Петната, избухванията, изхвърлянето на вещество и други еруптивни слънчеви явления са едни от най-мощните процеси в Слънчевата система.

Рисковете, които те носят за телекомуникационните, навигационните и други спътникови системи, които ежедневно използваме, ни задължават да изучаваме поведението на Слънцето, за да сме в състояние някой ден да предскажем подобно предстоящо събитие.

Към отговорите на тези въпроси се приближаваме както с наблюденията на новопостроения слънчев телескоп на Хавайските острови, така и със стартиращата тази седмица мисия Solar Orbiter - космически телескоп за слънчеви изследвания на Европейската космическа агенция, подкрепена от НАСА.

Сондата Solar Orbiter ще изучи полюсите на Слънцето

Снимка: ESA

Тя включва извеждането в Космоса на спътник, оборудван с 10 инструмента за изучаване на Слънцето и хелиосферата в части от спектъра невъзможни за наблюдение от Земята поради поглъщането на атмосферата (предимно в ултравиолетовата област). След няколкократни отлагания, последните информации сочат, че изстрелването на телескопа е планирано за ранните часове на 10 февруари 2020 г. (българско време).

След изстрелването си, сателитът ще се нуждае от около 3 години и половина и малко гравитационна помощ от Земята и Венера, за да достигне своята орбита. След това ще се приближава максимално до Слънцето на всеки 5 месеца (на 42 млн. км или приблизително 1/4 от разстоянието Земя-Слънце).

Как изглежда Слънцето от Земята и от гледната точка на Solar Orbiter при най-голямото му сближаване

Снимка: Wikimedia

Част от планираните изследвания включват и наблюдение на полюсите на Слънцето, които никога преди не са директно заснемани.

- Има ли България принос в някое от последните открития, свързани с нашата звезда?

- В България можем да се похвалим с наличието на собствена наблюдателна апаратура за слънчеви изследвания. От 2005 г. в Националната астрономическа обсерватория Рожен функционира слънчев телескоп, предназначен за изследване на короната и разположените по слънчевия лимб плазмени образувания (протуберанси).

Български уреди (дозиметри от серията "Люлин") изследват количествата космическа и слънчева радиация като част от подготовката на пилотирани мисии към Луната и Марс.

Всеки от изследователите по света, в това число и учените в България, с работата си се стреми да нареди частица от пъзела на познанията ни за Слънцето и неговото поведение. С натрупването на много такива на пръв поглед дребни открития градим представите си за начина, по който се е образувала и еволюира нашата звезда.

Всеки има възможност лично да се да се запознае с част от българските слънчеви изследователи и най-големите открития в областта, докато си говорим по темата на 5 февруари по време на събитие на Ratio.

Какво е значението на най-новата снимка на Слънцето? 5

Какво е значението на най-новата снимка на Слънцето?

България също има своя принос в изучаването на нашата звезда

| Автор : Стоян Гогов 26 6123 Снимка: Цветан Цветков

Човечеството направи най-качествената снимка на Слънцето в историята си. Това заглавие премина във всички водещи сайтове, но както често се случва езика на учените остава неразбран от хората и медиите. За да разберем повече за значението на снимката и за настоящите изследвания на Слънцето се свързахме с един от най-младите учени в България, изучаващи нашата звезда. Цветан Цветков е специалист по хелиофизика и част от екипа на Национална астрономическа обсерватория към БАН. Той обяснява новостите около Слънцето и какъв е най-новият принос на България в изучаването на космоса.

Това е историческата снимка с най-висока резолюция на нашата звезда

- Преди около седмица човечеството се сдоби с най-добрата снимка на Слънцето, правена някога. Защо това изображение е толкова значимо и какво разкрива то за нашата звезда?

- Изображението е първата снимка на най-мощния слънчев телескоп в света - 4-метровият Inouye Solar Telescope (разположен на остров Мауи, вторият по големина от Хавайските острови).

Голямото огледало позволява наблюдения с неповторима разделителна способност - телескопът е в състояние да фотографира детайли от Слънцето с размера на Охридското езеро, въпреки че е отдалечен на 150 милиона километра.

Слънчевите изследвания са важни по редица причини, но най-вече, защото то е единствената звезда, която можем да изучаваме толкова детайлно. А когато успяваме да развием възможностите си за наблюдение на Слънцето, това се отразява както на познанията ни за него, така и на заключенията, които правим за други подобни звезди.

Последното изображение показва подробности от слънчевата повърхност, която изглежда сякаш покрита с ярки, подобни на оризови зърна образувания, наречени гранули (всяка от тях приблизително с размерите на Черно море). Във всеки момент от време се наблюдават около милион такива структури.

Веществото изглежда сякаш ври, а причината за това е, че гранулите са върховете на конвективните клетки в недрата на Слънцето, които транспортират енергия и топлина към повърхността. В тъмните тесни пространства покрай гранулите изстиналият газ се стича отново във вътрешността.

И все пак, това е само първият кадър, заснет с новия телескоп, така че познанията ни предстои да се разрастват в близко бъдеще.

- Какво най-общо знаем за повърхността на Слънцето? Ако предположим, че няма да изгорим, може ли да стъпнем върху нея?

- Говорейки за слънчева повърхност обикновено визираме неговата фотосфера - най-ниският слой от атмосферата на нашата звезда. Но високите температури не са единственият проблем за една такава хипотетична разходка по Слънцето. Знаем, че то е съставено от силно йонизирано вещество (плазма) и, подобно на планетите гиганти от Слънчевата система, няма твърда повърхност.

- Какви са най-големите въпроси за Слънцето, на които още няма отговори, и ще се доближим ли по-близо до разбулването им през 2020 година?

- Най-сериозните и все още актуални въпроси в слънчевата физика са свързани с нагряването на слънчевата корона и с прогнозирането на слъчневата активност.

От една страна, ни е трудно да си обясним защо най-външната част от слънчевата атмосфера е в пъти по-гореща от слънчевата повърхност. Температурата на фотосферата, за която стана въпрос по-горе е около 5500 градуса по Целзий. Слънчевата корона, която виждаме при пълни слънчеви затъмнения обаче има температура от 1-2 милиона градуса по Целзий.

Короната на нашата звезда е видима с просто око само при пълни слънчеви затъмнения

Снимка: Цветан Цветков

Човешката интуиция е категорична, че отдалечавайки се от някакъв източник на топлина, температурата трябва да се понижава. Този факт обаче не е валиден на Слънцето.

Същевременно, животът на Земята и неговото качество е тясно свързан със събитията, случващи се на Слънцето. Петната, избухванията, изхвърлянето на вещество и други еруптивни слънчеви явления са едни от най-мощните процеси в Слънчевата система.

Рисковете, които те носят за телекомуникационните, навигационните и други спътникови системи, които ежедневно използваме, ни задължават да изучаваме поведението на Слънцето, за да сме в състояние някой ден да предскажем подобно предстоящо събитие.

Към отговорите на тези въпроси се приближаваме както с наблюденията на новопостроения слънчев телескоп на Хавайските острови, така и със стартиращата тази седмица мисия Solar Orbiter - космически телескоп за слънчеви изследвания на Европейската космическа агенция, подкрепена от НАСА.

Сондата Solar Orbiter ще изучи полюсите на Слънцето

Снимка: ESA

Тя включва извеждането в Космоса на спътник, оборудван с 10 инструмента за изучаване на Слънцето и хелиосферата в части от спектъра невъзможни за наблюдение от Земята поради поглъщането на атмосферата (предимно в ултравиолетовата област). След няколкократни отлагания, последните информации сочат, че изстрелването на телескопа е планирано за ранните часове на 10 февруари 2020 г. (българско време).

След изстрелването си, сателитът ще се нуждае от около 3 години и половина и малко гравитационна помощ от Земята и Венера, за да достигне своята орбита. След това ще се приближава максимално до Слънцето на всеки 5 месеца (на 42 млн. км или приблизително 1/4 от разстоянието Земя-Слънце).

Как изглежда Слънцето от Земята и от гледната точка на Solar Orbiter при най-голямото му сближаване

Снимка: Wikimedia

Част от планираните изследвания включват и наблюдение на полюсите на Слънцето, които никога преди не са директно заснемани.

- Има ли България принос в някое от последните открития, свързани с нашата звезда?

- В България можем да се похвалим с наличието на собствена наблюдателна апаратура за слънчеви изследвания. От 2005 г. в Националната астрономическа обсерватория Рожен функционира слънчев телескоп, предназначен за изследване на короната и разположените по слънчевия лимб плазмени образувания (протуберанси).

Български уреди (дозиметри от серията "Люлин") изследват количествата космическа и слънчева радиация като част от подготовката на пилотирани мисии към Луната и Марс.

Всеки от изследователите по света, в това число и учените в България, с работата си се стреми да нареди частица от пъзела на познанията ни за Слънцето и неговото поведение. С натрупването на много такива на пръв поглед дребни открития градим представите си за начина, по който се е образувала и еволюира нашата звезда.

Всеки има възможност лично да се да се запознае с част от българските слънчеви изследователи и най-големите открития в областта, докато си говорим по темата на 5 февруари по време на събитие на Ratio.