Европейският космически телескоп "Гая", предназначен да картографира галактиката Млечен път, предостави последната си "реколта" от данни, разкривайки половин милион нови звезди и предоставяйки безпрецедентни подробности за позицията на повече от 150 000 астероида, предаде АФП, цитирана от БТА.

Телескопът на Европейската космическа агенция (ЕКА), който работи на 1,5 милиона километра от Земята през последните 10 години, предостави позициите и движенията на над 1,8 милиарда звезди в третия си каталог от 2022 г., давайки сравнително пълна триизмерна представа за нашата галактика.

Останаха обаче някои пропуски, тъй като "Гая" не изследва напълно области от небето, гъсто населени от звезди, които са известни като кълбовидни звездни купове, обясняват от ЕКА по повод публикуването на междинен каталог, преди четвъртия пълен каталог в края на 2025 г.

Тези звездни купове имат толкова ярки ядра, че светлината им може да "залее" телескопите, опитващи да получат ясен изглед, и представляват липсващите парчета от пъзела в нашите карти на Вселената, се посочва още в прессъобщението на ЕКА.

Телескопът "Гая" е избрал кълбовидния звезден куп Омега Кентавър. Той е най-големият, който може да се наблюдава от Земята, и разкрива повече от половин милион звезди, които преди това не са могли да бъдат изследвани, тъй като са твърде близо едно до друга.

"Този резултат, който надхвърля очакванията, предоставя пълна широкомащабна карта на Омега Кентавър", казва Алексей Минц, съавтор на публикацията и член на европейския консорциум "Гая".

Звездните купове са сред най-старите обекти във Вселената. Поради тази причина наблюдението им е важна стъпка за учените, които искат да потвърдят възрастта на нашата галактика или да локализират нейния център, отбелязват от ЕКА.

Друга новост е, че космическият телескоп "Гая" е определил позицията на повече от 156 000 астероида в нашата Слънчева система, разположени в астероидния пояс между Марс и Юпитер или по-отдалечени, като например троянските астероиди на Юпитер.

Благодарение на двойно по-дълъг период на наблюдение в сравнение с предишния - 66 месеца, телескопът е изчислил техния орбитален период с точност "100 до 200 пъти по-добра" от тази на телескопите на Земята, отбелязва Франсоа Миняр от Френския национален център за космически изследвания (CNES).

Така орбитите на големи астероиди като Церера, Хигия и Метида могат да бъдат измерени почти изцяло. Това, наред с други неща, служи за прецизиране на прогнозите и вероятностите за приближаване или дори за бъдещ сблъсък със Земята, обяснява астрономът.

ИЗБРАНО
ИЗБРАНО