Пустиня Атакама в Чили е била използвана от НАСА като тестова площадка, за да тества свой прототип на марсоход, оборудван с детектори за живи организми. Роувърът е търсел бактерии под повърхността на пустинята и е изпълнил мисията си успешно.

Учените предполагат, че именно под повърхността на Марс може да има микроорганизми, които са се приспособили и оцеляват в неблагоприятните условия на Червената планета. Самата повърхност пък защитава, намиращата се под нея бактерии от слънчевата радиация и екстремните температури.

Пустинята Атакама в Чили е най-старата и суха пустиня на Земята, като дъжд вали средно на около 500 години, макар миналата година да бе имало превалявания. Марс е също толкова сух, но в някои райони се поява течна вода през лятото. Тя не идва под формата на валежи, а на топящи се подпочвени ледове, които намокрят повърхността.

Вижте снимки от Марс >> >> >>

Според учените няма по-близко място до Марс от Атакама, тъй като почвата на практика е мъртва и с много високо съдържание на соли. Климатът е екстремен, но въпреки това, под повърхността животът продължава да се развива.

Експерименталният роувър, проектиран от Института по роботика на "Карнеги Мелън" и финансирани от НАСА, е търсел бактерии на 80 сантиметра дълбочина, като за това е правел сондажи. Откритите бактерии са издръжливи и устойчиви на соли. Именно такива би трябвало да бъдат и микроорганизмите на Марс.

Тестът показва, че за да бъде открит живот на Марс ще са необходими сериозни технологични нововъведения, много пари и малко късмет. Учените имат трудност в стерилното проверяване на почвата. тежка е и задачата по запазване на живота във взетите проби, тъй като те на практика се излагат на съвсем различна среда. Този проблем е най-труден за решаване, но и най-критичен за успеха в търсенето на микроби на Марс.

Не на последно място се крие и факта, че мисиите до Марс се славят като най-трудните и рисковите, като досега само САЩ са успявали да кацнат на повърхността на планетата.

Според анализаторите, усилията на учените са насочени в създаването на роувъри с машини за вземане на проби от почвата и мини лаборатории за тяхното тестване. Причина за това е, че роботизирана мисия по вземането и връщането обратно на Земята на марсианска почва е много скъпо и няма да може да се реализира в следващите 10 години.

Резултатите от теста на НАСА в Чили са публикувани в журнала Frontiers in Microbiology.