В продължение на десетилетия загадката на тъмната материя, за която се смята, че съставлява над 80% от масата на Вселената, остава неразгадана. Най-модерните ускорители на частици и свръхчувствителни подземни детектори не са открили нищо. Все още няма категорични доказателства за нейното съществуване. Сега обаче група учени предлагат революционен подход - използването на цялата ни Слънчева система като гигантски детектор.

Идеята се основава на теорията, че тъмната материя не е съставена от екзотични частици, а от така наречените "първични черни дупки" (ПЧД) - обекти, формирали се непосредствено след Големия взрив. За разлика от звездните черни дупки, тези древни обекти могат да имат много по-малка маса, съпоставима с тази на астероид (в диапазона от 10^17 до 10^23 грама). Именно този масов диапазон все още не е изключен от наблюденията като възможно обяснение за тъмната материя.

Тези първични черни дупки са на практика невидими. С хоризонт на събитията, вариращ от субатомен до микроскопичен размер, те не могат да бъдат засечени с телескопи. Въпреки това тяхното гравитационно влияние може да бъде уловено. Когато такава черна дупка премине през Слънчевата система, тя би предизвикала миниатюрни, но измерими отклонения в орбитите на планетите.

Ключът към експеримента е планетата Марс. Благодарение на множеството орбитални апарати, които обикалят около нея през последните 20 години, човечеството разполага с изключително прецизни данни за нейното местоположение. Учените могат да изчислят позицията на Червената планета с точност до сантиметри. Според изчисленията, преминаването на първична черна дупка с маса от 10^21 грама в близост до орбитата на Марс би променило скоростта на планетата незабележимо, но за десетилетие това би довело до отклонение от прогнозираната ѝ позиция с около един метър.

Предизвикателството е да се разграничи този сигнал от гравитационния "шум", създаван от хилядите астероиди и други тела в Слънчевата система. Тук на помощ идва фактът, че една първична черна дупка, като междузвезден обект, би се движила много по-бързо и по различна траектория спрямо равнината, в която обикалят планетите. Това би оставило уникален гравитационен "подпис", който може да бъде идентифициран чрез сложни компютърни симулации.

В момента се разработват два основни подхода. Първият е ретроспективен анализ на натрупаните данни за орбитата на Марс от последните две десетилетия в търсене на минали такива събития. Вторият е активно наблюдение в реално време за бъдещи аномалии. Ако бъде засечено отклонение, астрономите ще могат да насочат телескопи към източника. Ако не видят нищо, това би било най-силното доказателство досега, че виновникът е невидима черна дупка, а тъмната материя най-накрая е открита.