Благодарение на сондата "Нови хоризонти", НАСА разкрива тайните на "космическата палачинка" Ултима Туле - най-старото и най-отдалечено от нашата планета небесно тяло, изследвано някога, пише в. "Дейли експрес", позовавайки се на публикация в сп. "Космос".

Известен и като 2014 MU69, обектът Ултима Туле е на 6,4 милиарда километра от Земята. След откриването му през 2014 г. НАСА пренасочи мисията на сондата "Нови хоризонти" за изследване на Плутон към малкия загадъчен свят, съставен от две части и първоначално оприличен на снежен човек, а впоследствие - на палачинка.

Вижте снимки на Ултима Туле >> >> >>

"Данните, които продължаваме да получаваме от сондата "Нови хоризонти", са впечатляващи и променят идеите ни за формирането на малките тела в пояса на Койпер", казва главният изследовател Алън Стърн, представяйки ги на научна конференция в Тексас.

След близкото прелитане на "Нови хоризонти" край Ултима Туле на 1 януари тази година, обектът първоначално беше оприличен на снежен човек, направен от две топки. Получени впоследствие изображение от различни ъгли обаче показаха, че двете му части не са сферични, а по-скоро сплескани и издължени.

Сега изследователите съобщават, че те освен това са много точно подредени една спрямо друга.

"Двата дяла имат оси - дълга, къса и средна, които се характеризират с изключително точна подредба. Невъзможно е това да е станало случайно", казва изследователят Уилям Маккинън от Вашингтонския университет.

По думите на учения необичайната подредба е знак, че двете малки тела, които са се слели, за да образуват Ултима Туле, не са се сблъскали случайно. Според него те са се формирали поотделно и са орбитирали достатъчно дълго време едно около друго, за да синхронизират най-късите и дългите си измерения.

Данните показват също, че сливането на двете тела е протекло гладко, след като сблъсъкът им е станал с приблизителната скорост на енергична разходка.

Учени, които изследват други характеристики на Ултима Туле, са установили, че отдалеченият обект е първият по рода с "ултрачервен" цвят - свидетелство за първичната му природа.

Спектрографски данни насочват към наличието на вода и метанол, които се съдържат и в кометите и около протозвездите и също са признак за първичност.

Специалистите разполагат и с нови детайли за повърхността на Ултима Туле, осеяна с различни кратери, възвишения, падини, както и за следи от лавини, въпреки много по-слабата гравитация в сравнение с тази на Земята.

Учените отбелязват, че тепърва предстои да получат още данни за Ултима Туле. Очаква се сондата "Нови хоризонти" да ги предаде до края на лятото през 2020 г., преди да насочи телескопа си към междупланетната среда в пояса на Койпер.