Последната една година бе изключително важна за изследванията на Космоса. Стартираха роботизирани мисии, които да разкрият някои от най-важните въпроси относно Слънцето, Луната, Марс и Меркурий. Бяха достигнати астероиди, от които ще се вземат проби, като по-късно те ще бъдат доставени обратно на Земята. Успешно полетя и най-мощната към днешна дата ракета.

2018 г. бе наистина успешна година за космическите изследвания, като общия брой на ракетните пускове бе 75 или с 19% повече спрямо 2017 година. Китай осъществи най-голям брой изстрелвания - 38, но годината бе доста успешна и за частната компания SpaceX.

Нека видим кои бяха най-големите космически постижения през 2018 г.:

Изстрелването на сонда към обратната страна на Луната

На 8 декември Китай изстреля космическия апарат "Чанъе-4" към обратната страна на Луната. Това е първата сонда, която ще кацне върху тази част на земния спътник, която до голяма степен е слабо позната. Далечната страна на Луната е с много по-стара и дебела кора от близката, с повече и по-дълбоки кратери. Придружаващият спускаемия апарат роувър ще трябва да навигира сред тях. Мястото на кацането е близо до Южния полюс - в кратера Фон Карман на басейна Ейкън. Басейнът е с диаметър около 2500 км и дълбочина 12 км. Радарът на "Чанъе-4" ще изследва повърхността на дълбочина 100 м. Комбинирането на данните от него със снимките от камерите на лендъра и роувъра ще даде допълнителна информация за процесите на образуване на кратерите. ще бъде проверено и дали семена и яйца на насекоми могат да се развият нормално на Луната.

Успешен пръв полет на най-мощната съществуваща ракета

Falcon Heavy извърши първия си успешен полет на 6 февруари 2018 г. Ракетата се задвижва от 27 двигателя, висока е 70 метра и може да изведе в ниска околоземна орбита 54 тона, като по този начин ракетата се нарежда на трето място по мощност в световната история. Единствено американската ракета Saturn V и съветската ракета "Енергия" са били по-мощни от Falcon Heavy - те са можели да изведат в ниска околоземна орбита съответно 140 тона и 100 тона.

Новата ракета на SpaceX значително изпреварва тежката руска ракета "Протон", която може да изведе товар от 22 тона в ниска околоземна орбита, американската Delta IV Heavy (28 тона), китайската Changzheng 5 (23 тона) или Falcon 9 (22 тона). По същество това означава, че освен по-големи товари в ниска околоземна орбита, на практика може да се изпращат два пъти по-тежки мисии до Марс.

Ракетните ускорители и първата степен на ракетата могат да се използват повторно, а Falcon Heavy определено ще се превърне в работния кон за безпилотни космически мисии.

Достигането на астероида Рюгу

Това лято японската сонда "Хаябуса 2" достигна успешно астероидът Рюгу, а в началото на есента бяха спуснати мамки апарати на неговата повърхност. Те заснеха първите снимки в историята на човечеството, направени от повърхността на астероид. В последствие японския апарат ще вземе проби от астероида, които ще върне обратно на Земята.

Достигането на астероида Бену

Американският космически апарат ОСИРИС-РЕКС влезе в орбита около астероида Бену, чиято повърхност предстои да изследва през следващите две години. Мисията на НАСА вече откри, че на астероида има вода, но тя не е в течна форма, а по-скоро наподобява глина, защото е смесена с праха и скалите на Бену. НАСА се надява да събере до 2 кг проби от грунта на космическия обект, които специална капсула да достави на Земята през септември 2023 г.

 

Изстрелването на сонда към Меркурий

 

На 20 октомври от космодрумът във Френска Гиана стартира мисията "БепиКоломбо", която след 7 години ще достигне първата планета на Слънчевата система - Меркурий. Мисията на стойност 1,85 млрд долара е съвместен проект на Европейската космическа агенция и японската Агенция за аерокосмически изследвания.

Когато апаратът, наречен в чест на италианския математик и инженер Джузепе Коломбо, достигне планетата в края на 2025 г., от него ще се отделят в отделни орбити два сателита на европейската Mercury Planetary Orbiter и японската Mercury Magnetospheric Orbiter, които самостоятелно ще изследват повърхността и магнитното поле на Меркурий.

Наблюденията могат да помогнат за разрешаване на редица научни спорове. Един от тях е свързан с прекалено голямото ядро на планетата, съставено от желязо, което представлява около 60 процента от масата ѝ. Учените и досега не могат да дадат логично обяснение на факта, че малката планета има само тънка външна обвивка от скали.

Изстрелването на сондата, която ще се приближи най-много до Слънцето

Сондата "Паркър", на стойност 1,5 милиарда долара, е с размерите на автомобил.Нейната мисия е доста дръзка. Тя ще бъде първият космически апарат, който ще се опита да оцелее в пъклените условия на слънчевата корона. Тя е част от атмосферата на Слънцето, която е 300 пъти по-нагрята от повърхността на звездата.

Сондата ще трябва да премине на 6,2 милиона километра от повърхността на Слънцето и да прекоси 24 пъти неговата корона по време на 7-годишната си мисия.

Изпращането на апарат, който да проучи има ли подпочвени води на Марс

Тази година сонда "ИнСайт" на НАСА стартира към Червената планета и 6 месеца по-късно, на 26 ноември, успешно кацна на Марс. "ИнСайт" кацна в равнината Елизиум планициа, като сондата е стационарна и за разлика от роувърът "Кюриосити" не може да се движи по повърхността на планетата. Причината за това са експериментите, които апаратът трябва да извърши.

"ИнСайт" трябва да изкопае дупка с дълбочина 5 метра в марсианската повърхност, като проучи наличието на вода и вземе проби от почвата. Сондата пренася и сеизмометър, за да провери за първи път дали на Марс има трусове. Друг инструмент ще проследи въртенето на планетата спрямо оста и изместването й, за да бъде разбрано какви са размерът и съставът на ядрото й.

Изстрелването на най-малката ракета

Япония успешно изстреля най-малката ракета в света, която може да достави 4 -килограмов сателит на орбита около Земята. Двустепенната миниракета SS-520-5 е с диаметър 52 см, дължина 9,65 м и тежи около 2,6 т. Японците твърдят, че изстрелването на ракетата е рекордно евтино и тя може да се използва за редица научни експерименти, които не изискват тежки и обемисти сателити.