Неочаквани резултати: "Джеймс Уеб" за първи път наблюдава междузвездната комета 3I/ATLAS
Космическият телескоп на НАСА измери химичния състав на третия междузвезден обект, навлязъл в Слънчевата система
Космическият телескоп "Джеймс Уеб" (JWST) за първи път наблюдава междузвездният обект 3I/ATLAS. На 6 август 2025 г. мощният телескоп насочи инфрачервеното си зрение и инструмента си NIRSpec (Near-Infrared Spectrograph) към "нашественика", пише Space.
3I/ATLAS е едва третият обект, засечен в нашата Слънчева система, който произхожда от друга звезда. Другите два са 1I/ʻOumuamua, открит през 2017 г., и 2I/Борисов, засечен през 2019 г.
"Джеймс Уеб" продължава работата на космическия телескоп "Хъбъл" и наземни обсерватории, като тази в Рожен, които вече наблюдаваха 3I/ATLAS по време на преминаването му през системата.
Целта на новите изследвания е да се разкрият характеристиките на 3I/ATLAS - размер, физически свойства и най-важното - неговият химичен състав.
В предварителна научна публикация екип от астрономи, използвали "Джеймс Уеб", обясняват, че изучаването на такива комети от други звездни системи дава ценна информация за условията в тези системи при тяхното формиране. Получените данни могат да се сравнят с познатите условия около нашето Слънце преди 4,6 милиарда години, когато са се образували планетите, астероидите и кометите в Слънчевата система.
Когато кометите се приближават до Слънцето и се нагряват, замръзналите вещества в тях преминават директно от твърдо състояние в газообразно. Така възниква процесът "дегазация", който създава характерната опашка и газово-ледена обвивка (кома) на кометата.
Както се очакваше, 3I/ATLAS изхвърля газове при приближаването си към Слънцето. С помощта на NIRSpec учените идентифицират в комата ѝ въглероден диоксид, вода, воден лед, въглероден оксид и миризливия газ въглеродил сулфид.
Неочаквано обаче, съотношението на въглероден диоксид към вода се оказва най-високото, наблюдавано досега при комета. Това може да разкрие повече за условията, при които се е формирала 3I/ATLAS.
Голямото количество въглероден диоксид може да означава, че ядрото на кометата е богато именно на това вещество. Това предполага, че ледовете ѝ може да са били изложени на много по-високи нива на радиация, отколкото кометите в нашата система.
Друга възможност, предложена от екипа, е 3I/ATLAS да се е образувала в специфична зона, наречена "линия на замръзване на въглеродния диоксид" в протопланетния диск около нейната звезда-домакин. Това е точката, при която температурата около млада звезда пада достатъчно, за да може CO₂ да преминава от газ в лед.
Освен това, ниските количества водна пара в комата може да означават, че вътрешността на кометата възпрепятства проникването на топлина към ядрото ѝ. Това би намалило изпаряването на воден лед в сравнение с това на въглеродния диоксид и въглеродния оксид.
Новите открития надграждат вече известната информация за 3I/ATLAS, включително предишното предположение, че кометата може да е на възраст около 7 милиарда години - което я прави най-старата наблюдавана комета, с около 3 милиарда години по-древна от Слънчевата система.
Това заключение бе направено въз основа на стръмната траектория на 3I/ATLAS, която показва, че идва от "дебелия диск" на Млечния път - много по-древен регион от "тънкия диск", където е родено Слънцето.
Едно е сигурно: изследванията на 3I/ATLAS ще продължат, докато тя не се завърне в междузвездното пространство - този път с далеч по-малко тайни, отколкото когато влезе в Слънчевата система.