Най-обещаващият кандидат за мистериозната "Планета 9" досега е засечен в две дълбоки инфрачервени астрономически изследвания, направени с 23 години разлика, пише Space.com.

Ако този обект наистина се окаже "Планета 9", той ще бъде по-масивен от Нептун и значително по-голям от Земята. Разстоянието му от Слънцето е на приблизително 700 астрономически единици (AU) или около 105 милиарда километра. Това е около 700 пъти по-далеч от разстоянието между Земята и нашата звезда. Светлината би изминала разстоянието от Слънцето до мистериозната "Планета 9" за няколко дена. Именно нейната твърде малка осветеност и студенина я прави толкова трудна за откриване.

Идеята за допълнителна планета в Слънчевата система е предлагана многократно под различни имена, като например "Планета Х", като някои учени вярваха, че подобен обект може да обясни предполагаема цикличност в масовите измирания на Земята.

Предполага се, че периодични потоци комети, тласкани от невидима планета, могат да предизвикат катастрофи на нашата планета. Въпреки това, тази теория не устоя на научна проверка, и нуждата от такава "Планета Х" отпадна.

"Планета 9", обаче, няма връзка с тази стара идея. Тя беше предложена през 2016 г. от Майкъл Браун и Константин Батигин от Калифорнийския технологичен институт, за да обясни необичайно групиране в орбитите на обекти от пояса на Кайпер, като Седна.

Теорията гласи, че "Планета 9" е по-масивна от Земята и обикаля около Слънцето по силно елиптична орбита на стотици AU разстояние - толкова далече, че е почти невъзможно да се засече с обикновени методи.

Въпреки това, се очаква тя да свети по-ярко в средния и далечния инфрачервен спектър, отколкото в оптичния.

Сега, екип, ръководен от астронома Тери Лонг Фан от Националния университет Цин Хуа в Тайван, е анализирал архивни данни от две инфрачервени карти на небето - и удивително, е открил обект, който може да е именно "Планета 9".

Първата карта е от сателита IRAS, изстрелян през 1983 г., който работи близо година. Втората е от японския сателит AKARI, активен между 2006 и 2011 г.

Екипът е търсил обекти, които се появяват на снимките на IRAS, но са се изместили до времето, когато AKARI е извършил своите наблюдения. Предполагаемото движение би било минимално - около 3 ъглови минути годишно на 700 AU разстояние (1 ъглова минута = 1/60 от градус).

Допълнителен фактор, който учените трябвало да отчетат, е паралаксът - лека привидна промяна в позицията на далечни обекти, породена от движението на Земята около Слънцето. "Планета 9" би се виждала в едно положение в определен ден от годината, и в напълно различно шест месеца по-късно - разлика от 10 до 15 ъглови минути.

За да елиминират този ефект, учените търсят обекта само в снимки, направени на едни и същи дати всяка година. Така, ако "Планета 9" съществува, би се виждала на едно и също място всяка година на тази дата.

След внимателно търсене, екипът е открил един-единствен обект - малка точка в инфрачервения спектър.

Той се появява на една позиция в снимка от IRAS през 1983 г., но не е на същото място в изображение от AKARI. Вместо това, AKARI е засякъл обект на позиция на 47,4 ъглови минути разстояние - което е в рамките на възможното движение на "Планета 9" за 23 години.

Засега обаче движението не е достатъчно добре документирано, за да се изчисли пълната орбита на обекта - което означава, че не може със сигурност да се каже дали това е "Планета 9". Учените първо трябва да го засекат отново със съвременни телескопи.

"След като знаем точната позиция на кандидата, дълга експозиция с голям оптичен телескоп може да го засече", казва Фан пред Space.com. "Но трябва да се претърси площ от около три квадратни градуса, защото обектът се е преместил от мястото, където е бил през 2006 г."

Такова търсене е възможно със специални широкоформатни камери, като например Dark Energy Camera, монтирана на телескопа "Бланко" в Чили.

На базата на яркостта на обекта, Фан изчислява, че ако това е "Планета 9", тя е по-масивна от Нептун - което е изненадващо, тъй като учените са търсили тяло с размер на "суперземя".

Предишни проучвания с телескопа WISE на NASA са изключили възможността за планети с размерите на Юпитер или Сатурн на такива разстояния, но обекти с размери на Нептун или Уран все още могат да се изплъзнат на детекция.

Друг отворен въпрос е как "Планета 9" би попаднала на толкова далечна орбита - между 280 и 1120 AU. За сравнение, Нептун се намира на едва 30 AU от Слънцето.

"Възможно е "Планета 9" да се е формирала по-близо до Слънцето, и по-късно да е била изтласкана навън от гигантските планети по време на формирането на Слънчевата система", казва Фан.

Алтернативно, това може да е била планета-скитник, прихваната от Слънцето в ранната му история, когато все още е било близо до други звезди и е имало условия за прихващане на обекти между системите.

Това не е първото подобно откритие.

През 2021 г. астрономът Майкъл Роуан-Робинсън откри в данните от IRAS обект с маса 3-5 пъти тази на Земята на около 225 AU, но този обект не е потвърден и не е засечен от AKARI. Фан смята, че неговият кандидат има много по-солидни доказателства, тъй като е открит в две отделни инфрачервени изследвания.

Дали това наистина е "Планета 9", ще покаже времето.

С предстоящото изстрелване на космическия телескоп Nancy Grace Roman, с пускането на обсерваторията Vera C. Rubin, както и с мощните възможности на вече съществуващи инструменти като Dark Energy Camera, ако Планета 9 съществува — не ѝ остава много място за криене.

Откритието на кандидата е описано в научна публикация, приета за печат в Publications of the Astronomical Society of Australia.