На 22 октомври 1975 година човечеството за пръв път вижда как изглежда друга планета от Слънчевата система. Постижението става възможно благодарение на съветския "Венера-9". Мисията се състои от два основни компонента: орбитален апарат и спускаем модул. Орбиталният апарат достига орбита около Венера на 20 октомври 1975 г. и започва своята работа, която включва изследване на облачните слоеве и атмосферните параметри на планетата, както и осигуряване на комуникационна връзка със спускаемия модул. Той извършва 17 изследователски мисии до края на декември същата година.

Истинският триумф на мисията обаче е спускаемият модул. На 22 октомври 1975 г. той се отделя от орбиталния апарат и започва своето драматично спускане през плътната и агресивна венерианска атмосфера.

Вижте последните съветски снимки от Венера >> >> >>

Защитен от сферична обвивка, модулът намалява скоростта си от над 10 км/с до 150 м/с, след което се отваря система от парашути. Поради изключително високата плътност на атмосферата, на височина от 50 км парашутите са освободени и апаратът продължава спускането си, забавян единствено от аеродинамичен щит. Кацането е осъществено в район, близо до областта Бета, върху скалист склон с наклон от 20 градуса.

След успешното кацане, спускаемият модул "Венера 9" функционира в продължение на 53 минути, преди връзката с орбиталния апарат да бъде загубена. За това кратко време той успява да предаде безценна научна информация.

За пръв път човечеството вижда повърхността на Венера - черно-бели панорамни снимки разкриват пейзаж с множество остри скали с размери 30-40 см, без следи от ерозия и без видим прах във въздуха. Поради техническа неизправност с капака на една от камерите, панорамата е ограничена до 180 градуса, но дори и така, кадрите са революционни.

Освен визуалните данни, апаратът измерва и суровите условия на повърхността. Атмосферно налягане на Венера е около 90 земни атмосфери, а температура е 485°C. Установено е, че нивото на осветеност е сравнимо с облачен летен ден на Земята.

Анализът на атмосферата показва, че тя е съставена не само от въглероден двуокис, но има наличие на солна и флуороводородна киселина, бром и йод. 

Смятана в миналото за тропичен рай, Венера се оказва най-адският и негостоприемен свят в Слънчевата система.

Мисията "Венера 9" полага основите на съвременното разбиране за Венера като свят с екстремни условия, напълно различен от Земята.

Съветският съюз решава да надгради успеха на мисията, като изпраща още няколко апарата на Венера. На 1 март 1982 г. "Венера-13" става първият апарат, записал звука на друга планета. Тази мисия прави и първата цветна снимка от повърхността на Венера.

Малко по-рано "Венера 11" и "Венера 12" откриват светкавици в небето на Венера.

На 11 юни 1985 г. "Вега-1" става първият апарат на човечеството, летящ в атмосферата на друга планета. Това е постигнато със сонда-балон.