Учени от Лабораторията по молекулярна биология към Съвета за медицински изследвания (Medical Research Council) съобщават, че са създали бактерия, чийто генетичен код е по-ефективен от този на която и да е друга форма на живот на Земята.

Те наричат своето творение "Syn57" — био-инженериран щам на Ешерихия коли (E. coli). Това е познатата бактерия, която може да ви разболее сериозно, ако пиете замърсена вода или ядете замърсена храна. Нейната силно модифицирана версия използва със седем по-малко кодона, отколкото всички познати форми на живот.

Кодонът, казано просто, е трибуквена последователност в ДНК или РНК, която носи инструкции за създаване на аминокиселини — основните "градивни елементи" на живота.

В продължение на милиарди години всички известни организми на Земята са използвали 64 кодона. През 1966 г. учените успяват да разгадаят кои кодони съответстват на кои аминокиселини и да съставят стандартния генетичен код, който включва общо 20 аминокиселини.

Интересното е, че става ясно, че еволюцията не е довела до съвършена ефективност, тъй като някои кодони са били излишни. Това повдига примамливия въпрос: може ли да се "подреже излишното" и да се създаде по-ефективен организъм от нулата?

Първо обаче е било нужно доказателство, че това е възможно. През 2010 г. екип от 24 учени описва как е създал първата в света синтетична бактериална клетка. Въпреки че това е било — и все още е — изумително постижение, отнело около 15 години, клетката е представлявала вярно копие на "старомодната" версия с 64 кодона.

През 2019 г. генетиците от Кеймбридж успяват да намалят броя до 61 кодона в щам на E. coli, доказвайки без съмнение, че животът може да функционира с по-малко от традиционните 64. Това постижение тогава е било обявено за "най-амбициозния опит за създаване на напълно синтетична форма на живот".

А сега те са стигнали още по-далеч. За да създадат Syn57, учените са променили над 101 000 линии генетичен код — първо на теория, после и на практика.

За разлика от синтетичната бактерия от 2010 г., днешният напредък в ДНК синтеза позволява на изследователите да конструират цели геноми от нулата, като избягват излишните кодони още от самото начало.

"Можем да започнем да изследваме докъде животът е готов да търпи промени", казва Акос Ниргеш, синтетичен биолог в Харвард. "Най-накрая можем да тестваме тези алтернативни генетични кодове."

Ниргеш е бил в един от екипите, които са се състезавали да създадат Syn57, но крайният успех е на екипа от Кеймбридж.

"Определено минавахме през периоди, когато се питахме: "Ще стигнем ли до задънена улица или можем да продължим?", разказва Уесли Робъртсън от Съвета за медицински изследвания, един от авторите на изследването в Кеймбридж.

Резултатът от тяхната изтощителна работа?

"Животът все още работи", казва Робъртсън.