Стивън Хокинг почина миналата година и макар астрономи да не са наблюдавали как черни дупки бавно "се изпаряват", се увеличават познанията ни за тези загадъчни космически чудовища, на които британският астрофизик посвети част от живота си, предаде Франс прес.

През 1975 г. той теоретизира, че черните дупки могат да излъчват радиация. "Шокираща теория", "истинска революция", "пророческо виждане", отбелязаха негови колеги след смъртта му. Някои са на мнение, че тази теория щеше да му донесе Нобелова награда, ако можеше да се потвърди с наблюдения.

Това все още е невъзможно. Макар че за черни дупки се говори от 18-и век, нито един телескоп не е дал възможност да се "види" някой от въпросните загадъчни обекти в космоса. Изглежда обаче, че се доближаваме до постигането на тази цел.

"Основният напредък е в областта на наблюденията", заяви британският астрофизик Мартин Рийс, който е бивш колега на Стивън Хокинг в Кембриджкия университет.

Черните дупки са толкова масивни, че поглъщат всичко - нито материята, нито светлината може да им се изплъзне. Освен това са невидими. Теоретично погледнато, съществуват два вида черни дупки. Звездните черни дупки са изключително малки и се формират в края на живота на звезди. Да се правят опити да се наблюдават най-близките до Земята звездни черни дупки е все едно да се опиташ да различиш човешка клетка на Луната.

"Открихме гравитационни вълни от звездни черни дупки. Тези вълни са директно потвърждение за съществуването им", каза Мартин Краус от университета на Хартфордшър в Англия.

Колкото до свръхмасивните черни дупки, чиято маса е между милион и милиарди пъти по-голяма от слънчевата, съмненията остават, но търсенето се интензифицира. Увеличават се наблюденията на заобикалящата подобно чудовище среда. Черните дупки са невидими, но орбитиращата около тях материя е видима.

"За пръв път между май и юли 2018 г. наблюдавахме три светлинни експлозии близо до свръхмасивната черна дупка Стрелец А в центъра на Млечния път. Никога досега не бяхме доближавали толкова много черна дупка", каза астрономът Ги Перен от Парижката обсерватория.