Преди 60 години, на 7 октомври 1959 година, човечеството за пръв път вижда как изглежда обратната страна на Луната. Оказва се, че повърхността ѝ е доста по-различна от тази, на обърната постоянно към нас половина.

Постижението принадлежи на съветската мисия "Луна-3". Сондата разполага с батерии, антени и слънчеви панели. Освен това има системи за откриване на микрометеорити и гама лъчи. Най-важната част от апарата е фотографската му система "Енисей-2". Тя разполага с два сензора.  Първият е с 200-милиметрова оптика и f/5.6 бланда, а вторият е с 500 мм оптика и f/9.5 бленда. Изображенията се предават директно към Земята. Именно конвертирането на кадрите във сигнал, който да бъде уловен от радарите на Земята е виновен за лошото качество на кадрите.

Снимка от 1959 г., сравнена с такава на НАСА от 2009 г.

Снимка: Wikimedia

Учените обаче са изключително доволни. Става ясно, че обратната страна на Луната е по-богата на планини, а теренът е по-неравен и осеян с кратери.

Любопитен факт е, че макар Съветският съюз да създава способна фотографска система и високотехнологична сонда, то липсва достатъчно надежден филм.

Луна-3

Снимка: Wikimedia

По това време САЩ извършват редовни разузнавателни полети със самолети и височинни балони над СССР. Един от тези балони е свален, а филмовата му лента - пленена. Оказва се, че тя е способна да издържа на радиация и други екстремни условия. В Москва веднага решават да се възползват максимално от лентата на Kodak, като не просто изучат технологията ѝ, но я е предадат за употреба от космическата си мисия.

Точно 60 години след успеха на съветската "Луна-3", Китай се превърна в първата страна, която е кацнала на повърхността на обратната страна на Луната. Това стана на 3 януари, а в момента на естественият ни спътник се намира и малък роувър.