Прогнозиране на глобалното затопляне донесе Нобелова награда на 3-ма учени | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Прогнозиране на глобалното затопляне донесе Нобелова награда на 3-ма учени
Снимка: БТА/AP

Прогнозиране на глобалното затопляне донесе Нобелова награда на 3-ма учени

Нобеловата награда за физика е присъдена на трима изследователи за две различни научни разработки

| Редактор: Стоян Гогов 23 1819

Кралската шведска академия на науките реши да удостои с Нобеловата награда за физика за 2021 г. трима учени - Сюкуро Манабе и Клаус Хаселман, както и Джорджо Паризи. Те получават престижното признание за две различни научни разработки.

Сюкуро Манабе и Клаус Хаселман получават заедно половината от тазгодишната награда за моделиране на климата на Земята и надеждно прогнозиране на глобалното затопляне.

Двамата учени изследват в детайли взаимодействието между сложните системи на атмосферата и океаните. Работата им помагат да се разбере механизмът на климатичните промени и отражението на човешката дейност в тях.

Джорджо Паризи е отличен за изследване на физичните системи. Изследванията на италианеца са фокусирани върху квантова теория на полето, статистическа механика и сложни системи. Най-известните му приноси са QCD еволюционни уравнения за партонни плътности.

Теориите му намират приложение и извън физиката, защото изведените от него алгоритми разкриват в детайли хаотични състояния и флуктуации във физическите системи - от атомно до планетарно ниво. Това помага за по-точното моделиране на сложни системи.

Разбирането за климатичните промени се подобрява и благодарение на изследването на Паризи.

Паризи ръководи движението "Salviamo la Ricerca Italiana", което се бори за повече правителствено и европейско финансиране за учените.

Общото между двете изследвания е, че подобряват "разбирането ни на сложните физични системи", съобщи сайтът на Нобеловата фондация.

Разработките на Сюкуро Манабе, Клаус Хаселман и Джорджо Паризи помагат да се прогнозира по-точно ходът на климатичните промени, което от своя стана допринася за борбата с тях.

Престижната награда е съпроводена със златен медал и парична премия от 10 милиона шведски крони (над 1,14 милиона долара).

Миналата година Нобеловата награда за физика бе присъдена на Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец.

Заради пандемията от новия коронавирус Нобеловите лауреати ще получат наградите си у дома. Церемонията в Стокхолмската концертна зала на 10 декември и банкетът в тяхна чест бяха отменени.

Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г.

Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име, припомня пресслужбата на Нобеловата фондация.

Само Джон Бардин получава отличието два пъти. Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.

Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри (1903), Макс Планк (1918), Алберт Айнщайн (1921), Нилс Бор (1922), Лев Ландау (1962), Пьотър Капица (1978).

Прогнозиране на глобалното затопляне донесе Нобелова награда на 3-ма учени

Прогнозиране на глобалното затопляне донесе Нобелова награда на 3-ма учени

Нобеловата награда за физика е присъдена на трима изследователи за две различни научни разработки

| Редактор : Стоян Гогов 23 1819 Снимка: БТА/AP

Кралската шведска академия на науките реши да удостои с Нобеловата награда за физика за 2021 г. трима учени - Сюкуро Манабе и Клаус Хаселман, както и Джорджо Паризи. Те получават престижното признание за две различни научни разработки.

Сюкуро Манабе и Клаус Хаселман получават заедно половината от тазгодишната награда за моделиране на климата на Земята и надеждно прогнозиране на глобалното затопляне.

Двамата учени изследват в детайли взаимодействието между сложните системи на атмосферата и океаните. Работата им помагат да се разбере механизмът на климатичните промени и отражението на човешката дейност в тях.

Джорджо Паризи е отличен за изследване на физичните системи. Изследванията на италианеца са фокусирани върху квантова теория на полето, статистическа механика и сложни системи. Най-известните му приноси са QCD еволюционни уравнения за партонни плътности.

Теориите му намират приложение и извън физиката, защото изведените от него алгоритми разкриват в детайли хаотични състояния и флуктуации във физическите системи - от атомно до планетарно ниво. Това помага за по-точното моделиране на сложни системи.

Разбирането за климатичните промени се подобрява и благодарение на изследването на Паризи.

Паризи ръководи движението "Salviamo la Ricerca Italiana", което се бори за повече правителствено и европейско финансиране за учените.

Общото между двете изследвания е, че подобряват "разбирането ни на сложните физични системи", съобщи сайтът на Нобеловата фондация.

Разработките на Сюкуро Манабе, Клаус Хаселман и Джорджо Паризи помагат да се прогнозира по-точно ходът на климатичните промени, което от своя стана допринася за борбата с тях.

Престижната награда е съпроводена със златен медал и парична премия от 10 милиона шведски крони (над 1,14 милиона долара).

Миналата година Нобеловата награда за физика бе присъдена на Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец.

Заради пандемията от новия коронавирус Нобеловите лауреати ще получат наградите си у дома. Церемонията в Стокхолмската концертна зала на 10 декември и банкетът в тяхна чест бяха отменени.

Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г.

Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име, припомня пресслужбата на Нобеловата фондация.

Само Джон Бардин получава отличието два пъти. Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.

Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри (1903), Макс Планк (1918), Алберт Айнщайн (1921), Нилс Бор (1922), Лев Ландау (1962), Пьотър Капица (1978).