След повече от половин век Луната отново се превръща в арена на голямо геополитическо и технологично съперничество. През тази година САЩ и Китай ще направят паралелни, но коренно различни исторически стъпки към естествения спътник на Земята - едните с първата си пилотирана мисия в дълбокия космос от ерата "Аполо", а другите с амбициозна роботизирана експедиция към най-ценния регион на Луната.

Докато НАСА се стреми да върне хората около и в крайна сметка върху лунната повърхност, Китай залага на различен ресурсно-ориентиран подход, което може да определи бъдещето на постоянното присъствие извън Земята. Лунната надпревара вече не е въпрос на престиж. Тя е стратегическа битка. Ето какво трябва да знаем за най-важните мисии на САЩ и Китай до Луната през 2026 година:

САЩ

Ако текущият график бъде спазен, НАСА може да изстреля първата си пилотирана мисия към Луната от повече от половин век още в началото на февруари. Мисията "Артемида II" има потенциал да стартира най-рано на 6 февруари и ще изпрати четирима астронавти на обиколка около Луната и обратно към Земята.

Екипажът включва астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох, както и канадския астронавт Джереми Хансен. Това ще бъде първият полет на хора в дълбокия космос след мисията Аполо 17 през 1972 г. и ключова стъпка към дългосрочно човешко присъствие на Луната.

Астронавтите ще излетят с капсулата Orion, изстреляна от мощната ракета Space Launch System (SLS) от космическия център "Кенеди" във Флорида. Мисията ще продължи около 10 дни и ще следва т.нар. free-return траектория - фигуративна осмица около Луната, която гарантира автоматично завръщане към Земята дори при технически проблеми.

След изстрелването Orion първо ще влезе в орбита около Земята, където екипажът ще извърши проверки на системите, преди ракетата да изпълни маневрата за полет към Луната. Корабът няма да влиза в лунна орбита, а ще обиколи естествения спътник и ще се върне директно.

"Артемида II" е тестова мисия, чиято цел е да потвърди, че Orion може безопасно да поддържа екипаж в условията на дълбокия космос. Тя следва успешната безпилотна мисия "Артемида I" от ноември 2022 г., която обаче доведе до забавяния заради проблеми с топлинния щит при завръщането в атмосферата. НАСА твърди, че вече е отстранила този проблем.

Пълната конфигурация на ракетата SLS и Orion е сглобена още през октомври и се очаква съвсем скоро да бъде транспортирана до стартовата площадка LC-39A, където ще премине финални тестове и генерална репетиция с гориво.

Въпреки оптимизма, ръководството на НАСА остава предпазливо. Новоназначеният администратор на агенцията Джаред Айзъкман заяви, че окончателната дата ще бъде потвърдена едва след допълнителни данни и тестове, като обеща пълна прозрачност относно готовността и сроковете.

Успешният старт на "Артемида II" е решаващ за бъдещето на програмата, която вече е струвала близо 50 милиарда долара, и за подготовката на "Артемида III" - мисията, която трябва да върне хора на лунната повърхност през следващите години.

Китай

Китай се готви за следващата си голяма стъпка в лунната надпревара. Роботизираната мисия "Чанъе 7" е планирана за изстрелване по-късно тази година и има амбициозната задача да изследва южния полюс на Луната в търсене на воден лед - ключов ресурс за бъдещо постоянно човешко присъствие.

Мисията включва орбитър, спускаем апарат, роувър и малък "скачащ" апарат (hopper), специално проектиран да достига труднодостъпни, постоянно засенчени кратери. Основната цел е районът около кратера Шакълтън, смятан за едно от най-обещаващите места за наличие на воден лед.

Според плановете "Чанъе 7" ще извърши първите директни (in situ) измервания на воден лед в този регион. Учените смятат, че резултатите ще бъдат решаващи при избора на място за бъдеща лунна база. "Китайците ще бъдат поне година, а вероятно и няколко години пред всички останали", коментира планетологът Норберт Шьорхофер от Planetary Science Institute.

Мисията е ключов елемент от по-широката стратегия за изграждане на Международна лунна изследователска станция (ILRS) — проект, воден от Китай и Русия с участието на редица други държави. "Чанъе 7" ще носи и чуждестранни научни инструменти, включително руски уред за изследване на лунния прах, както и апаратура от Италия, Швейцария, Египет, Бахрейн и Тайланд.

Сред научните товари е и широкоъгълен телескоп, разработен в сътрудничество между Университета на Хонконг и International Lunar Observatory Association. Той ще бъде разположен близо до осветения ръб на кратера Шакълтън и ще заснема галактичната равнина от уникална лунна перспектива.

Особено внимание се отделя на малкия "хопър", оборудван с инструмента LUWA (Lunar soil Water molecule Analyzer). Той ще анализира формата, количеството и произхода на водния лед в постоянно засенчените области — места, които никога не получават пряка слънчева светлина и са изключително трудни за изследване.

"Чанъе 7" ще носи общо 18 научни инструмента, включително неутронно-гама спектрометри, инфрачервени анализатори и миниатюрен синтетичен апертурен радар. Спускаемият апарат ще използва и нова китайска система за прецизна навигация при кацане в дълбокия космос.

Мисията е важна крачка към по-голямата цел на Китай — пилотирано кацане на Луната преди 2030 г.

Следващата мисия, "Чанъе 8" през 2028 г., ще тества технологии за изграждане на лунни структури от местен реголит, подготвяйки почвата за реална база през 30-те години.

Ако "Чанъе 7" успее, Китай не само ще направи решаващ пробив в изследването на лунната вода, но и ще затвърди позицията си като водеща сила в новата ера на лунното изследване.