Учени наскоро разкриха защо слоновете - едни от най-големите животни на планетата - парадоксално страдат от изключително ниски нива на рак. Изследванията показват, че тези забележителни бозайници носят уникални генетични вариации, които намаляват риска от образуване на тумори. Откритията могат да допринесат за разработването на нови терапии срещу рак при хората.

С напредването на възрастта и непрекъснатото делене на клетките, рискът от ракови мутации се увеличава. А колкото по-голям е организмът, толкова повече клетки има - което предполага повече възможности за мутации и по-висок риск от рак.

При отделни видове това обикновено е вярно - по-високи хора или по-едри кучета често имат по-висок риск от рак. Теоретично, големи животни с дълъг живот би трябвало да развиват повече рак от по-малки видове с по-кратък живот.

Но това не се наблюдава на практика. Това противоречие е известно като "Парадоксът на Пето", кръстен на епидемиолога Ричард Пето, който установил, че честотата на раковите заболявания на клетъчно ниво не е еднаква между различните видове. При някои големи животни като китовете и слоновете почти няма рак, въпреки масивните им тела и дългия живот.

В началото на 2025 г. екип изследователи оспори основната идея зад парадокса на Пето, като представи първия голям набор от данни за разпространението на рак сред около 260 вида. Те открили, че при по-големите видове действително се наблюдава малко по-висока честота на рак. Но най-интересното било, когато учените се фокусирали върху това как някои големи организми са развили механизми за защита срещу рак.

Известно е, че всеки вид е развил свои уникални способности да потиска раковите процеси, но слоновете винаги са представлявали особен интерес за учените. Тези животни имат продължителност на живота, подобна на човешката, но проявяват изключително ниска заболеваемост от рак - дори и в напреднала възраст. Смята се, че едва 5% от слоновете умират от рак, в сравнение с около 25% при хората.

Пробивно изследване от преди няколко години разкрива един от ключовите механизми за тази защита. Слоновете притежават 20 различни копия на тумор-супресорния ген p53.

Този ген кодира протеин, също наречен p53, който играе ролята на пазач - той спира клетъчното делене, когато засече увреждане или мутация в ДНК-то.

Когато генът p53 не функционира правилно, увредените клетки могат да се размножават и да образуват ракови тъкани. Дисфункцията на този ген участва в над половината от случаите на рак при хора. Но докато ние имаме само едно копие на този ген, слоновете имат двадесет.

Проучване от 2022 г. разглежда как точно тази генетична разновидност на p53 при слоновете потиска раковите процеси.

"Това сложно и вълнуващо изследване показва колко повече представляват слоновете от просто внушителен размер и колко е важно не само да ги опазваме, но и да ги изучаваме в детайли," обяснява съавторът на изследването Фриц Воларт. "В крайна сметка тяхната генетика и физиология са резултат от еволюцията, екологията, храненето и поведението им."

Дейността на p53 в клетката се регулира от друг ген, наречен MDM2, който кодира протеин, неутрализиращ действието на p53.

В здравата клетка p53 и MDM2 си взаимодействат: p53 проверява за щети, а MDM2 го "успокоява", когато всичко е наред. Новите изследвания показват, че слоновете имат огромно разнообразие от варианти на p53, които могат да заобиколят блокиращото действие на MDM2.

При хората, поради наличието само на едно копие на гена p53, MDM2 лесно може да го потисне, позволявайки на раковите клетки да се размножават. При слоновете обаче, p53 съществува в десетки молекулярни форми, които избягват потискането от MDM2 и така ефективно блокират развитието на рак.

"Това е вълнуващ пробив в разбирането ни за ролята на p53 в предотвратяването на рак", казва съавторът Робин Фореус. "Наличието на различни изоформи на p53 при слоновете, които взаимодействат по различен начин с MDM2, ни предоставя нови възможности за терапевтични подходи."

Изследването от 2022 г. предоставя дълбоки прозрения в еволюционните механизми, чрез които слоновете се защитават от рак. Освен че показва как тези бозайници използват различни молекули p53 за потискане на рака, то откроява и потенциала за медицински приложения при хората. Като демонстрира десетки нови начини за активиране на p53, учените вече имат основа за нови терапии срещу рак.

На следващата година - 2023 - друг екип учени предлага смела нова хипотеза за това защо слоновете може да са развили толкова много копия на p53. Те се питат: какъв е бил еволюционният натиск за подобна защита, след като ракът обикновено се развива в по-късна възраст, след възпроизвеждането?

Отговорът, според тях, може да се крие в... тестисите.

При повечето бозайници, произвеждащи сперма, тестисите се спускат извън тялото - в скротума - за да поддържат по-ниска температура, подходяща за здрава сперма. Но слоновете са уникални: техните тестиси остават в тялото. Това означава, че спермата им често е изложена на висока телесна температура, която може да уврежда ДНК.

Затова според тази нова хипотеза множеството p53 гени при слоновете не са се появили първоначално, за да ги защитят от рак, а за да опазят тяхната сперма. Тъй като тези гени спират деленето на клетки с увредена ДНК, вероятно играят ключова роля в поддържането на здрава сперма.

Защитата от рак може да е просто полезен страничен ефект, който допълнително удължава живота им.