Сеизмичните вълни от трусовете на Марс, уловени от роботизирания апарат на НАСА "ИнСайт", разкриват непознати детайли от анатомията на Червената планета, предаде Ройтерс.

Вижте снимки на Марс от сондата "ИнСайт" >> >> >>

Изследователите направиха първи оценки на размера на ядрото на планетата, дебелината на кората и състава на мантията й.

Разработките хвърлят светлина върху малко познатата вътрешна структура на Червената планета и потвърждават, че центърът й е течен.

Роботизираният апарат "ИнСайт" стъпи на Марс през 2018 г., като основната му мисия е изучаването на дълбините на планетата. Той засече над 700 труса, като повечето от тях са със средна сила.

Вълните, които се образуват от трусовете, се различават по скорост и форма. Информацията от сеизмографа на "ИнСайт" покрива само тридесетина труса, които разкриват контурите на вътрешността на планетата.

"За първи път разполагаме с измервания на големината на основните градивни елементи на планетата Марс", обясни главният изследовател на мисията Брус Банерд от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. "Всичко, което имахме преди, бяха само сравнения със Земята - теоретични изчисления и косвени изводи от други наблюдения", каза още изследователят.

Установено е, че ядрото на Марс - най-вътрешният геоложки слой - е с диаметър от приблизително 3660 километра. Той е по-голям, отколкото се смяташе преди. Това дава основания да се предполага, че ядрото, съставено предимно от желязо и никел, е с по-ниска плътност, а също и от по-леки елементи като сяра, кислород, въглерод и водород, който има неочаквано голям дял.

Геоложката динамика на Марс е различна от земната. Външната обвивка на планетата ни е разделена на огромни плочи, които се движат върху скалист вътрешен слой над ядрото. Марс няма такава тектоника на плочите.

"Тъй като няма активна тектоника на плочите на Марс, там не се случва нищо подобно. Това означава, че кората на Марс е много стара," обяснява сеизмоложката Бригите Кнапмайер-Ендрум от Кьолнския университет, която ръководи едно от трите изследвания на вътрешността на Марс, публикувани в изданието "Нейчър".

Установено е, че средната дебелина на кората в глобален мащаб е 24-72 км, като на определени места има значителни разлики. "Кората на мястото за кацане се състои от поне два слоя, а средната й дебелина в глобален мащаб е по-малка от предвижданата от някои предишни модели. Кората е доста тънка," е мнението на германската експертка.

Мантията на Марс, която е между кората и ядрото, се простира на около 1560 километра под повърхността.

Съставът й се различава от този на земната, което дава основания да се предполага, че двете планети са възникнали от различен материал, когато са се образували повече от 4,5 милиарда години.

Диаметърът на Марс е около 6791 километра, а този на Земята е около 12 755 километра.