Невиждано покачване на въглеродния отпечатък на музикалната индустрия установи ново проучване. Това е резултат от слушането на музика чрез дигитални и онлайн технологии, според доклад на изследователи от университетите в Глазгоу и Осло, озаглавен "Разходите за музика".

Анализът разглежда производството на пластмаси за музикалните носители и генерирането на електроенергия за записване, съхраняване и предаване на цифровите файлове, респективно техните емисии на парникови газове. Така е сравнен въглеродният отпечатък на различните техники и методи, пише GreenTech.bg.

"Преходът към стрийминг на музика чрез устройства, свързани с интернет, доведе до значително повишаване на въглеродните емисии, в сравнение с всички предишни етапи в историята на музиката", заключава д-р Кайл Девайн, доцент по музика в университета в Осло.

Изследването установява, че през 1977 г. - пиковата година за продажбите на винилови плочи - звукозаписната индустрия е произвела 140 милиона килограма парникови газове (ПГ). През 1988 г. - пиковата година за продажбите на касети - цифрата е 136 милиона килограма. Тя нараства до 157 милиона килограма през 2000 г., като е пикът на продажбите на компактдискове.

Но ситуацията става различна през 2016 г., когато цифровите поточни услуги доминират в индустрията: въглеродният отпечатък на записаната музика достига между 200 и 350 милиона килограма парникови газове!

Увеличението идва въпреки драматичния спад в количеството пластмаса, използвана от звукозаписната индустрия в резултат на цифровизацията. Количеството на използваната пластмаса е спаднало от 157 милиона килограма през 2000 г. до едва 8 милиона през 2016 година.

"Съхраняването и обработката на музика онлайн използва огромно количество ресурси и енергия - което има голямо въздействие върху околната среда", каза д-р Девайн. Сървърните помещения, дейта центровете и цялата необходима инфраструктура, за да може да се слуша музика от интернет консумира много електричество, освен това батерията на смартфона се изтощава по-бързо, допълва ученият.

Едновременно с това проучването установява, че финансовите разходи за консумация на музика никога не са били по-ниски. Един винилов албум през 1977 г. е струвал $28,55 в днешни пари; една касета през 1988 г. е струвала $16,66; едно CD през 2000 г. е коствало $21,59.

Но появата на стрийминг означава, че потребителите вече могат да получат достъп до по-голямата част от музиката, записана някога, само за $9,99 на месец.

Изследването се базира на данни от американската музикална индустрия. Защитниците на цифровите услуги твърдят, че дигиталните системи имат потенциала да намалят емисиите, тъй като все повече оператори преминават към възобновяема енергия.

Критиците обаче са на мнение, че растящото търсене на енергия в ИТ индустрията заплашва да обезсмисли ползите от преминаването към по-чисти източници на енергия.