Тайните на последната планета в Слънчевата система (снимки)

Най-ветровитата и далечна планета от Слънцето носи името на римския бог на морето

11:00 | 13 юни 2018 | Редактор: Стоян Гогов 13 22908

Нептун е последната планета от Слънчевата система, а за първи път тя е видяна с телескоп на 23 септември 1846 г. Откриването й обаче става няколко месеца преди това и е извършено единствено чрез математически изчисления, базирани на отклонение в орбитата на Уран. Французинът Юрбен Льоверие прогнозира позицията на планетата и успява да убеди немският астроном Йохан Гал да насочи телескопът си към зададените от него координати.

Оказва се, че Нептун е точно там, където е било прогнозирано от учения. Но сега международната общност била изправена пред друг проблем - как да нарече планетата. Първо тя била известна, като "външна планета на Уран" или "планета на Льоверие". Йохан Гал предложил името Янус, а от Великобритания настоявали за името Океан.

Нептун, сравнен със Земята

Снимка: NASA

Льоверие първо предлага името Нептун, но после го оттегля, за да предложи своето собствено име. Започва спор между Франция и различните империи, като французите настояват новата планета да се нарича на техния математик.

В крайна сметка Руската имперска академия на науките също официално предлага името Нептун и така спорът е прекратен. Името на Льоверие обаче продължава да шокира научната общонст, защото той открива и още една планета - Вулкан, която влияе на орбитата на Меркурий. За жалост на французина обаче, такава планета няма, а век по-късно Айнщайн обяснява странностите с наблюдението на Меркурий със своята Теория на относителността и изкривяването на време-пространството.

Но след откриването на Нептун в средата на 19 век, планетата продължава да тъне в мистерии. Много от тях са решени чак на 25 август 1989 г., когато сондата "Вояджър 2" се приближава максимално до планетата и се превръща в единствения апарат на човечеството стигал до Нептун.

Вижте снимки на Нептун >> >> >>

Именно благодарение на сондата се разбира, че ветровете на Нептун бушуват със скорост около 2100 км/ч - почти два пъти по-бързо от скоростта на звука. Заснето е и Голямото тъмно петно - огромна буря с размери като на Земята. През 1994 година обаче Хъбъл открива, че петното е напълно изчезнало, като се е породило подобно образувание в северното полукълбо на планетата. Това само показва колко динамична е атмосферата на Нептун - много повече от тази на останалите газови гиганти.

Учените са изумени от Нептун, защото планетата има сходни размери и е съставена от същите вещества, от каквито и Уран. Но Уран и Нептун не биха могли да са по-различни. Цветът на Уран е блед зеленикаво-син, а ветрове почти липсват. Точно обратното е на тъмно-синия Нептун.

Нептун, сравнен с Уран

Снимка: NASA

Планетата не може да се види с просто око, а отдалечеността и от Слънцето е такава, че то прилича на ярка звезда. Именно тук се крие и втората мистерия - Нептун получава изключително малко енергия от слънцето, но има най-бурните ветрове в Слънчевата система. Освен това температурите на Нептун са изключително ниски - около -220 градуса по Целзий.

Една орбита около Слънцето отнема 164,9 години, а сезоните на Нептун траят по 40 години всеки.

Така изглежда Слънцето, гледано от Нептун

Снимка: NASA

Атмосферата е съставена от предимно от водород и хелий със следи от метан и малко амоняк. С увеличаване на дълбочината в слоевете обаче, метанът и амонякът нарастват и вземат превес. Температурата в центъра на Нептун е около 7 000 °C или повече от повърхността на Слънцето.

Нептун има бледи и вероятно прекъснати пръстени, както и 13 луни. От спътниците на планетата обаче основната маса се дължи на Тритон - една от най-интересните луни в Слънчевата система.

Тритон е открит 13 дена след Нептун и официално е най-студеният обект в Слънчевата система, с температури около −235°C. За разлика от всички други планетни спътници в Слънчевата система, Тритон има ретроградна орбита, което означава, че той по-скоро е прихванат отколкото формиран и най-вероятно преди е бил планета-джудже в Пояса на Кайпер.

Тритон

Снимка: NASA

Поради ретроградната си орбита, луната се забавя и приближава към Нептун и след милиони години ще бъде или погълната от планетата или по-вероятно ще се разпадне, за да формира пръстени, като тези на Сатурн.

Тритон е интересен и с това, че има крипто вулкани и евентуално океан от течна вода под повърхността си.

През следващите 10 години НАСА не предвижда изпращането на сонда около Нептун, а в основния фокус на агенцията са проучването на ледените луни на Юпитер и Титан. Така в най-добрия случай сонда към Нептун може да бъде изстреляна в края на 20-те или през 30-те години, което означава, че нови данни за планетата и нейната луна Трутон ще има не по-рано от 2040 година.