Учени откриха ДНК на чумата в останките на загинала преди 4900 години жена в Швеция. Щамът на чумата е най-старият намиран до сега, както и най-близкият до нейния първообраз, но освен това той не пасва на съществуващата до сега хипотеза относно болестта, пише ScienceAlert.

Според доминиращата до сега теория, чумата за пръв път се е предала на хора от гризачи на територията на Средна Азия. Именно там е възникнал опасния за човечеството щам.

Юстиниановата чума е първата фиксирана в историята чумна пандемия, засегнала около 20 милиона души в Европа, предимно във Византия, по времето на управлението на византийския император Юстиниан I. Тогава умират близо 40% от населението на Константинопол, а учените считат, че това е първият досег на европейците с болестта.

Намерените останки в Швеция, съдържащи опасен за хората щам на чумата на възраст от 4900 години хвърлят съмнение върху общоприетата теза, намеквайки, че болестта може би се е предала за пръв път на хора в Европа.

В древността и средновековието хората често живеели в едни и същи постройки с домашните животни, а това увеличило възможността от възникване на щамове, които позволяват на някои бактерии да заразяват не само животинския, но и човешкия организъм.

Учените все още не са сигурни дали чумата е възникнала в Европа или причината за заразата в древна Швеция не е друго, но са публикували изследванията си в журнала Cell.