Учени от САЩ спечелиха Нобеловата награда за медицина

Изследвания на рецептори за температура и допир са донесли престижното научно признание на Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутиян

13:43 | 4 октомври 2021 | Редактор: Стоян Гогов 31 7413

Американските учени Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутиян спечелиха Нобеловата награда за медицина през 2021 г. за техните изследвания на рецептори за температура и допир, съобщи в понеделник стокхолмския Нобелов комитет, предава БНР.

Откритията им обясняват как топлината, студът и допирът предизвикват сигнали в нервната система. Двамата учени показват, че йонните канали са важни за много физиологични процеси. Тези знания се използват за разработване на лечения за редица болести, включително и хроничната болка.

Заради пандемията от новия коронавирус Нобеловите лауреати ще получат наградите си у дома.

Дейвид Джулиъс е професор в Калифорнийския университет в Сан Франциско, а Ардем Патапутиян, който е от ливано-арменски произход, е професор в "Медицинския институт Хауърд Хюз" в щата Делауеър.

"Тези знания се използват за разработване на лечения за широк спектър от болестни състояния, включително при хронична болка".

През 2020 г. Джулиъс и Патапутиян спечелиха заедно престижната награда за неврология "Кавли" и наградата "Граници на знанието" на фондация BBVA.

Наградите за постижения в науката, литературата и мира са създадени и финансирани от фонда на шведския изобретател на динамита и бизнесмена Алфред Нобел. Те се присъждат от 1901 г., като наградата за икономика е връчена за първи път през 1969 г.

Миналата година Нобеловата награда за физиология или медицина спечелиха американецът Харви Олтър, британецът Майкъл Хоутън и американецът Чарлз Райс за откриването на вируса на хепатит С.

Нобеловите награди се присъждат от Кралската шведска академия на науките и са на стойност 10 милиона шведски крони (1,15 милиона долара).

За Нобеловата награда по медицина

От 1901 г. до 2021 г. Каролинският институт в Стокхолм е присъдил 112 пъти Нобелови награди за физиология или медицина, съобщи сайтът Nobelprize.org.

От тях 39 са получени само от един учен. 34 пъти наградата е поделена от двама души, а 39 пъти - от трима учени.

12 жени са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина. Барбара Макклинтък е единствената от тях, която не е поделяла наградата си с други учени. Тя я печели през 1983 г.

Нобелова награда за физиология или медицина не е присъждана през 1915 г., 1916 г., 1917 г., 1918 г., 1921 г., 1925 г., 1940 г., 1941 г. и 1942 г.

Най-младият носител на Нобелова награда за физиология или медицина е канадският физиолог и лекар Фредерик Грант Бантинг. През 1923 година, когато си поделя отличието с колегата си Джон Маклауд за откриването на инсулина, е само на 32 години.

Най-възрастният носител на наградата е американският вирусолог Пейтън Раус. Той е на 87 години, когато през 1966 г. е удостоен с отличието за откриването на ролята на вирусите в предаването на някои видове рак.

Нобелова награда за физиология или медицина са спечелили 224 учени.

Никой не е печелил Нобелова награда за физиология или медицина повече от веднъж.

Най-много Нобелова награда за физиология или медицина е присъждана за изследвания в областта на генетиката.

Нобеловият медал за физиология или медицина е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява алегорична женска фигура на гения на медицината с отворена книга в скута, събираща вода, за да утоли жаждата на болно момиче.

Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за физиология или медицина, са: Иван П. Павлов /Русия- 1904/, Роберт Кох /Германия - 1905/, Александър Флеминг /Великобритания - 1945/, Джордж Бидъл, Едуард Тейтъм, Джошуа Ледърбърг /САЩ - 1958/ и други.

ИЗБРАНО