Учени откриха неочаквана тайна под облаците на Юпитер
Гигантът се оказа по-богат на кислород от смятаното досега
Под плътните и бурни облаци на Юпитер се крие нещо изненадващо, показва ново изследване на учени от НАСА. Газовият гигант, чиято атмосфера е толкова екстремна, че всеки космически апарат би бил унищожен за секунди, продължава да разкрива тайни, които поставят под въпрос досегашните ни представи за формирането на планетите.
Още по темата
Вижте най-магичните снимки на Юпитер >> >> >>
Юпитер няма твърда повърхност в класическия смисъл - той представлява огромна маса от въртящи се газове и течности. През 2003 г. космическият апарат Galileo умишлено навлезе в атмосферата му, но прекрати предаването на данни почти веднага след това. Въпреки това, събраната през годините информация от мисиите Galileo и Juno се оказва изключително ценна.
Екип от Лабораторията за реактивно движение на НАСА и Чикагския университет е създал подробен компютърен модел на атмосферата на Юпитер, комбиниращ химичните процеси и динамиката на газовете. Резултатите са публикувани миналия месец в научното издание The Planetary Science Journal.
Изследването показва, че Юпитер съдържа около един и половина пъти повече кислород от Слънцето - значително повече от предишните оценки, според които количеството е било едва около една трета от това. Това откритие променя разбирането ни за химичния състав на най-голямата планета в Слънчевата система.
Наличието на толкова много кислород подкрепя теорията, че Юпитер се е формирал чрез натрупване на ледени материали преди милиарди години, в зона, разположена около или отвъд т.нар. "линия на замръзване". Това е разстоянието от Слънцето, при което температурите са достатъчно ниски, за да се образуват ледове от вода, амоняк и метан. Все още обаче се спори дали планетата се е формирала на сегашната си орбита или е мигрирала от по-далечна част на Слънчевата система.
Голяма част от кислорода е свързана с вода, чието поведение се променя драстично в зависимост от температурата. Това допълнително усложнява опитите на учените да "картографират" вътрешните слоеве на планетата.
Компютърният модел отчита както химичните реакции - от изключително горещи метални молекули дълбоко във вътрешността, до по-хладните слоеве на атмосферата - така и движението на газове, облаци и капчици.
Според водещия автор на изследването Джихюн Янг от Чикагския университет, само комбинирането на тези два подхода дава реалистична картина. Само химията не отчита поведението на водните капки и облаците, а чистата хидродинамика прекалено опростява химичните процеси.
Един от най-изненадващите изводи е, че газовете в атмосферата на Юпитер се движат много по-бавно, отколкото се е смятало досега. Вместо да премине през даден атмосферен слой за часове, една молекула може да се нуждае от седмици.
Откритието е само малка част от по-голямата мистерия около Юпитер и неговата сложна система от луни. Най-голямата планета в Слънчевата система продължава да озадачава учените, въпреки десетилетията наблюдения и мисии.
"Това наистина показва колко много още имаме да научим за планетите - дори за тези в собствената ни Слънчева система", коментира Янг.