Под плътните и бурни облаци на Юпитер се крие нещо изненадващо, показва ново изследване на учени от НАСА. Газовият гигант, чиято атмосфера е толкова екстремна, че всеки космически апарат би бил унищожен за секунди, продължава да разкрива тайни, които поставят под въпрос досегашните ни представи за формирането на планетите.

Вижте най-магичните снимки на Юпитер >> >> >>

Юпитер няма твърда повърхност в класическия смисъл - той представлява огромна маса от въртящи се газове и течности. През 2003 г. космическият апарат Galileo умишлено навлезе в атмосферата му, но прекрати предаването на данни почти веднага след това. Въпреки това, събраната през годините информация от мисиите Galileo и Juno се оказва изключително ценна.

Екип от Лабораторията за реактивно движение на НАСА и Чикагския университет е създал подробен компютърен модел на атмосферата на Юпитер, комбиниращ химичните процеси и динамиката на газовете. Резултатите са публикувани миналия месец в научното издание The Planetary Science Journal.

Изследването показва, че Юпитер съдържа около един и половина пъти повече кислород от Слънцето - значително повече от предишните оценки, според които количеството е било едва около една трета от това. Това откритие променя разбирането ни за химичния състав на най-голямата планета в Слънчевата система.

Наличието на толкова много кислород подкрепя теорията, че Юпитер се е формирал чрез натрупване на ледени материали преди милиарди години, в зона, разположена около или отвъд т.нар. "линия на замръзване". Това е разстоянието от Слънцето, при което температурите са достатъчно ниски, за да се образуват ледове от вода, амоняк и метан. Все още обаче се спори дали планетата се е формирала на сегашната си орбита или е мигрирала от по-далечна част на Слънчевата система.

Голяма част от кислорода е свързана с вода, чието поведение се променя драстично в зависимост от температурата. Това допълнително усложнява опитите на учените да "картографират" вътрешните слоеве на планетата.

Компютърният модел отчита както химичните реакции - от изключително горещи метални молекули дълбоко във вътрешността, до по-хладните слоеве на атмосферата - така и движението на газове, облаци и капчици.

Според водещия автор на изследването Джихюн Янг от Чикагския университет, само комбинирането на тези два подхода дава реалистична картина. Само химията не отчита поведението на водните капки и облаците, а чистата хидродинамика прекалено опростява химичните процеси.

Един от най-изненадващите изводи е, че газовете в атмосферата на Юпитер се движат много по-бавно, отколкото се е смятало досега. Вместо да премине през даден атмосферен слой за часове, една молекула може да се нуждае от седмици.

Откритието е само малка част от по-голямата мистерия около Юпитер и неговата сложна система от луни. Най-голямата планета в Слънчевата система продължава да озадачава учените, въпреки десетилетията наблюдения и мисии.

"Това наистина показва колко много още имаме да научим за планетите - дори за тези в собствената ни Слънчева система", коментира Янг.