Канадски учени откриха микроби, живеещи в една от най-неблагоприятните среди на Земята - извора Лост Хамър в Арктика, където почти няма кислород, а водата, която се просмуква през 600 м вечен лед, е много солена и температурата е под нулата, съобщава "Сайънс алърт", цитиран от БТА.

От дълбочините под вечната замръзналост към повърхността се процежда вода с по-малко от една част на милион разтворен кислород, около 24 процента соленост и температура около минус 5 градуса по Целзий.

Откритието ще помогне в търсенето на извънземен микробен живот, който евентуално може да съществува на луните Европа и Енцелад, или на Марс.

Откриването на живот в извънземна среда е трудно. Учените смятат, че един от най-добрите ни залози може да бъде търсенето на връзка със среда, доближаваща се възможно най-много до тази на световете, които е най-вероятно да приемат живот.

Космически обекти с океани като луната на Юпитер Европа и луната на Сатурн Енцелад може да изглежда, че нямат много общо с пустинен свят като Марс, но има някои характеристики, за които може да бъде направено доста правдоподобно предположение.

Има данни, че под ледените обвивки на Европа и Енцелад може да се крият изключително студени и солени океани. Марс също може да има течни солени езера, заключени под повърхността му. Те вероятно са твърде солени. Тъй като солите понижават температурата на замръзване на водата, температурата в тях би трябвало да е под нулата. И е повече от възможно да са с изключително ниско съдържание на кислород.

Неотдавна учените откриха доказателства, че под южната полярна ледена шапка на Марс може да има солени езера. Макар това откритие все още да е спорно, изворът Лост Хамър е доста близо до очакванията на специалистите за тях. Известни са микроби, които живеят на доста невероятни места. Учените от университета "Макгил" в Канада са решили да проверят арктическия извор заради евентуалното му сходство с тях. Те са работили няколко години със седимента, преди да успеят да открият активни микробни общности, каза микробиоложката Елиз Магнусън. Солената среда е пречила както на извличането, така и на секвенирането на микробите.

Повечето от намерените микроби са напълно нови за науката и имат специфични адаптации, които им позволяват не само да живеят, но и да процъфтяват на място като негостоприемния арктически извор.

"Микробите, които открихме и описахме в Лост Хамър спринг, са изненадващи, защото за разлика от други микроорганизми, те не зависят от органични материали или кислород, за да живеят", казва микробиологът Лайл Уайт от екипа Макгил. "Вместо това те оцеляват, като се хранят и дишат прости неорганични съединения като метан, сулфиди, сулфат, въглероден окис и двуокис, които се срещат на Марс."

"Те могат също така да фиксират въглероден диоксид и азотни газове от атмосферата, като всичко това ги прави високо адаптивни, както за оцеляване, така и за процъфтяване в много екстремни среди на Земята и извън нея", добавя той.

Този вид метаболизъм е известен като хемолитотрофен и е открит само при микробни организми, поне на Земята, и обикновено в доста екстремни среди. Така че, ако на Марс има живот с подобна стратегия за оцеляване, той вероятно би бил наистина много малък.